Болшинството от родопчани: Как да вярваш в Еврозоната като не вярваш в ЕС и политиците?!

Николай Михайлов/24smolian.com/Общество

България няма да влезе в Еврозоната от 1-ви януари 2024 г., каквато беше първоначално уговорената дата, тъй като все още не сме изпълнили някои от критериите за членство. Народното събрание не е приело четири важни законопроекта, както и че българската държава не е покрила критерия за инфлация.

Според европейските ни партньори имаме сериозно изоставане в законодателната част – промените в Кодекса по застраховане, Закона за пране на пари, измененията в Търговския закон, който е внесен още на 24 октомври 2022 г. Европейските ни партньори са проследили внимателно дебатите както в зала, така и по ресорните комисии. Другият критерий, който не е неизпълнен, е за инфлацията.

Според служебния министър на финансите  Росица Велкова следващата възможна дата за приемането на България в еврозоната би била 1-ви януари, 2025 г.  Това може да се случи и на 1-ви юли 2024 г., но всичко зависи от това кога ще изпълним критериите.

 

Радост

 

Колкото и да е странно, на тази новина се зарадваха много родопчани. Коментарите навсякъде бяха – „Супер“, „Много се радвам“ , „Да си остане българският лев“, „С тези заплати и пенсии няма как да влезем“, „Каква еврозона, ние нямаме образование, здравеопазване, икономика, имаме 240 депутати, които искат да си узаконят разни техни неща и да обрекат гражданите на по-голяма мизерия“ и др.

Като глас в пустиня остават тезите, че ако сме в Еврозоната ще имаме възможност да влизат в държавата ни по-големи инвестиции. Ще има сигурност и стабилност за икономиката на страната ни. Доколко това е така, предвид едни и същите лица, които ги прокламират, и без другата гледна точка, оставаме настрана.

Явно хората не ги интересува ползите от Еврозоната, а единствено я свързват, че ще поскъпнат двойно храните и ще обеднеят още повече. 

 

Парен каша духа

 

„Европейските лидери виждат, че сме най бедните и с най-ниски доходи от всички  държави в Съюза. Какво евро, каква Еврозона с 380 евро минимална заплата и 220 евро минимална пенсия? Как поне малко нашите управници не се засрамиха от унизително ниските доходи на хората, а са тръгнали да влизаме в Шенген и да приемаме еврото“, коментира по темата 42-годишен родопчанин.

„Дано горката ни държавица не приеме еврото в близките десетилетия, а чак когато останалите, които още преживяват на територията й не достигнат стандарта на истинския европеец“, смята възрастна жена от Смолян.

 

Страховете

 

Най-широко разпространените страхове сред хората са свързани с опасенията от ръст в цените на стоките, риск от измами, спекула, изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци и увеличаване на инфлацията, която и в момента е непоносима.

Експертите определят и плюсовете на приемането на еврото. На първо място ще спаднат транзакционните разходи за плащания в евро и за превалутиране, което ще спести особено много пари на големите фирми, които работят с контрагенти в Европа.

В периода на превалутирането еврото ще има ефект на осветляване на крупни суми, държани в български левове.

В малко по-дългосрочен план, приемането на еврото може да доведе до по-висок кредитен рейтинг на страната и по-ниско възприятие за риска от чуждестранни инвеститори. Това ще доведе със себе си повече международни инвестиции и ще се отрази благоприятно на българската икономика, като създаде повече работни места и увеличи цената на труда.

 

Доколко обаче състоянието на Съюза и огромните дългове на държавите ще накара бизнеса да инвестира в периферията?

 

Не на последно място, ако страната ни стане член на европейската валутна система, можем да очакваме намаляване на лихвените проценти поради по-ниската рискова премия и достъпа до ликвидност на ЕЦБ. Европейската централна банка също така може да се счита за още един контролен орган, който да поддържа висока фискалната ни дисциплина.

Важно е да се отбележи, че въпросът за приемането на еврото е по-скоро-кога, отколкото-дали. В момента общественият дебат изглежда като разискване на въпроса за това дали изобщо да се въвежда общата европейска валута, но на политическо, финансово и юридическо ниво въпросът е за конкретния момент. Именно поради тази причина призивът на някои партии за референдум по темата за приемането на еврото е несъстоятелен. От друга-напълно коректен. Защото последната дума трябва да има народът. Той е държавата, но той никога не е питан.

Дотам ни докараха политиците и правителствата ни, да не търсим ползи, а само  негативи от въвеждането на общата европейска валута. Затова има и толкова скептицизъм по темата.          

Ще почакаме и ще видим дали няма да има и български вариант при приемането на еврото и какво ще случи. Дотогава все още ще се радваме на българския лев.