Инвестиции и джибри… Бъдещето: Резерват с примитиви, борещи се за по един банан…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

 

„В момента съм толкова финансово зле, че дори и телефонът ми е изключен. Искам да плащам сумите. Останах без работа от много време, имам и здравословни проблеми…“.

 

***

Вали дъжд. А багажът на един мъж е изхвърлен на улицата. Той спи на стълбите пред жилището, което трябва да бъде негов дом. То е заключено, за него няма място вътре. Той е свит…

Една история от Родопите. Наглед тъжна, мрачна, потискаща. За някои може и да не е истина, за други да е горчивата чаша на живота. Но е факт. От „факаните“ факти на едно битие, в което човещината е друга мяра. Друг кантар, мерило, нямащо нищо общо с природата.

Това е природата на парите. И по-точно тяхната липса.

Това са Родопите в настоящето.

 

***

Той работи в Германия. Съпругата му е у дома в родопския град. Чакат дете. Той изпраща пари всеки месец. Баща му и дядо му извършват ремонт на етажа от къщата на съпругата му. Там младото семейство ще живее.

Ремонтът приключва дни преди тя да роди.

След това всичко се променя. Бащата се прибира при семейството си и… става излишен.

Скандали, разправии. Той не може да си намери работа у дома. Парите започват да липсват, а ремонтираното жилище не пълни хладилник и не плаща сметки.

Следва раздяла.

Мъжът трябва да дава отново, но не може.

„Нямах възможност да заплащам издръжка на детето поради ред причини. Искам да плащам сумите. Останах без работа от много време, имам и здравословни проблеми, поради което нямах възможност да заплащам дължимата издръжка. В момента съм по-добре. Колкото и да е трудно, искам да плащам издръжка. В момента съм толкова финансово зле, че дори и телефонът ми е изключен“, казва в съда.

Изгонен е от жилището, което е ремонтирал с труда си в Германия. Спи на стълбището.

Получава епилептични припадъци…

„Един път бях свидетел на такъв гърч, тогава извикахме линейка, но той отказа да бъде хоспитализиран, понеже няма платени здравни осигуровки. Лекува се. Доверихме се на лекар, който извърши преглед и му назначи лечение. Той си пиеше хапчетата“, споделя сестрата на мъжа, който вече е отритнат след гурбета.

Всичко се случва в съда. Темида го слага на везните си заради неплащането на издръжка. Той не може себе си да издържа. Съпругата му блокирала телефона си за всичките му роднини.

Тя чака.

И те чакат.

„Много съм зле“, обяснява мъжът, който има опит в спането по стълбища…

 

Родопите в 21 век

 

Подобни казуси в съда са ежедневие. Това е битието в планината, в която няма нито една песен за работа, а само за любов. Обич не съществува. Само работа и пари в реалностите из баирите.

Съществуване до гърч, до припадък, дори до алкохолен делириум.

Упадък на чувствата, на всичко останало човешко.

Така се отглеждат децата в тази планина на тегобите…

 

Демография

 

Родопите обезлюдяват и тенденциите са повече от кошмарни. Кой е виновен? На този въпрос всеки нормално мислещ човек може сам да си отговори.

Малко данни.

 

16 души ще живеят на… квадратен километър!

 

16 души средно на квадратен километър се очаква да живеят в Родопите след половин век. Това е най-мрачната, но и реалистична прогноза на Националната статистика, според анализ на данните на НСИ. Тоест на обща площ от 6402 кв. км населението на двете области Кърджали и Смолян ще бъде 105 492 души.

Вариантите на статистиците относно демографията са общо три. Първият, при хипотеза за конвергентност, се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки, посочват от НСИ.

Според него в област Кърджали след 56 години ще живеят 76 606 души. Статистиката за Смолян обаче е меко казано ужасяваща. През 2080-та година населението на областта според НСИ ще бъде едва 28 886. Към 2020 година в двата региона населението е съответно 146 907 и 103 230. Само след 6 години, през 2030-та, в Смолянско то ще намалее с 16 000 души, а в Кърджалийско с над 12 хиляди.

През 2050-та година пък в област Кърджали ще живеят 108 414 души, а в Смолян 57 505.

Механичният прираст в Източните Родопи е все още положителен. През м.г. в Кърджали са се заселили 6 353 души, а изселените са 3 300. В Смолян са се настанили 1336, но региона са напуснали 1759 души.

В същото време данните на Евростат сочат, че нашенци живеят най-кратко сред останалите жители на страните от Европа.

 

Анализ на прогнозата

 

Първият и най-реалистичен вариант за Родопите е съобразен с „нормативните изисквания на Европейския съюз“. За непосветените ще рече „Европа тъй рече“.

Както каза, че България ще придобие що-годе евростандарт на живот през 2050 година.

Тогава що вярваме на всички глупости за повишаване на стандарта? Ами той е програмиран. Намаляване на населението двойно и останалите ще живеят горе-долу добре. С остатъка от парите.

Гнусно. Програмата е отвратителна.

Ама тъй рече Заратустра, пардон, Брюксел.

„Поддържам изцяло внесения обвинителен акт срещу подсъдимия за извършено престъпление…“, казва прокурорът по онова дело за бащата дето спял на стълбищата, защото вече не работи в Германия, а няма пари за издръжка.

Обвинение в бедност. „La pauvrete n`est pas vice“-бедността не е порок, са казали французите. Но ние не сме като тях. Те запалват градове, ние спим по стълбищата и стискаме зъби…

 

Малко новини

 

Преди старта на учебната година. Клип с момичета, които пълнят дробове с райски газ и после се търкалят край трафопост, обикаля социалните мрежи.

Първи звънец. И се започва.

13-годишна пикла раздава шамари „пред камерата“ на момче със специални образователни потребности. Кара го да си свали ръцете, за да му нанася по-„чисти“ удари. Друга пикла се хили отстрани.

Това била „побойничката от Перник“. Така се славила. Щерка на директор на училище в миньорския град, който последно бе във фокуса на простотията с побоищата на някакво прокурорско синче.

 

Когато книгите липсват, иде ред на примитивите.

 

Да блеснат, да покажат себе си, а колкото по-голяма орангутанщина, толкова по-добре.

Дотам я докарахме с проектите по „Еразъм“, „Оргазъм“ и каквото се сетите. Няма книги, има проекти. Няма букви, има телефони. Няма сърца, има юмруци.

Безнаказаната пикла с майка директор. С майка шеф! Генетично устроена да тормози слабите, за да задоволи садистичния си инстинкт. Раздава шамари, а момчето с увреждания рони сълзи и примирено ги посреща.

Капка човещина, капка разум няма. Водопад от най-долните човешки потребности. Мама е шеф, аз пък ги бия тия слабаци!

Посланието на едно наистина погубено поколение. Надишано с райски газ, отварящо дебрите на ада, който тепърва ни чака.

Научено, че слабите трябва да се мачкат, а пред шефовете да се коленичи.

Това е резултатът. Тате прокурорът и синчето кикбоксьорът, мама директорката и пиклата с шамарите.

Смелостта им стига да лижат и след това да унищожават в садистичната си комплексарщина за собствената нищожност.

 

***

 

Това е обществото ни.

Бърз преразказ на целия текст.

Съвсем скоро човещината ще е най-голямото богатство, защото всичко останало ще е на концесия в ръцете на чужденци. Толкова малко ще останем, че ще бъдем като резерват. И всичко след политиката на „Инвестиции и самозадоволяване“. Разбирайте последното като джибри за домашна ракия. Пияни, примитивни, алчни, злобни…

Ще ни подават банани през оградите.

И пак опряхме до пустите банани, които толкова се жадуваха да ги има по всяко време, не само по Нова година.