Глад за слава, за постове и… за чушкопека на Александър Македонски

Всеки има право на своите 15 минути слава. А как ще ги използва- това е вече съвсем негова си работа. Едни стават директори и секват ракиения ритуал с комшии след работа, втори- аха са си сложили табелка с името на служебната врата и хоп-връщат ги две крачки назад.

Други изпитват перверзната наслада да се кичат с чужда слава, правейки повторни и потретни открития из Родопите, ама най-голямото им всъщност се оказва някой и друг кат на къща в близост до българо-гръцката граница из някой етно ареал. Та, за последните е в реда на нещата да връщат стрелките на часовника, преповтаряйки един и същ сценарий за пред зеещото „в захлас" общество. Същото, което всеки един момент чака нейде из чукарите на Перперикон да се появи първият тракийски чушкопек, чрез който била приготвена лютеница за из път на Александър Македонски. Или пък 88-та пещера във форма на фалос. Историята доста пъти е обект на различни насилствени сношения, а от „утробите" все се пръкват жадни за слава и пари отрочета. Публика за всичко си има, мангизи по разни програми също.

Ако можеха скали и кабинети да говорят! Те не, но статистиките го правят. Според тях, стотици родопчани са се озовали в пандиза заради извършени престъпления през миналата година. Половината осъдени пък били безработни. Пандиз от глад. Вечното извинение за класовото разделение и бездната между различните плебеи. Защото и едните, и другите са една порода люде, но с различна доза късмет. Няма разлика между свилия жица циганин, прибралия  рушвет полицай и послъгалия с цел дивиденти-никаква. Разликите винаги са в разбиранията на същото общество, където нормите се вадят от заплоденото със зло статукво на „Всичко става по „онзи" начин". Това разбира се, не пречи по никакъв начин нито на едните, нито на другите.

В крайна сметка големият фалос остава само за онези в статистиките. За вторите-публиката продължава с „онези" аплодисменти.

От редакцията

Бележка: За поколенията трябва да остане истината, че Перперикон и открит и разработван от екипа на покойния Иван Балкански. По бележките от неговите тефтери все още се правят проучванията на тепето.

Трябва да се знае още, че пещерата „Утробата" край Ненково не е открита от Николай Овчаров, както пишат някои вестници. Откривателят е пещернякът от Кърджали Минчо Гумаров.

За многото находки в района, обявявани като сензационни находки по време на археологическите лета, редно е да благодарим и на иманярите, които са пожелали да останат анонимни. Те са истинските откриватели, но вместо да продадат стоката си в чужбина, са решили да я дадат срещу почти символична сума на местните археологически екипи.

На снимката:

Софийски вестници лъжат, че тази пещера е открита от Николай Овчаров. Първи в нея влиза Минчо Гумаров. След години вече води там и Овчаров

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите