Без хляб може, без билети, интернет и ракия – не!

Фейсбук, лотарийни билети и алкохол. Давим мъката си в тях, искаме да ни забележат, да сме значими, а най-добре ако спечелим милион от националната лотария. Тези зависимости за родопчани взаимно се допълват или в даден момент изпъква някоя от тях. 

„Ти може да си следващият милионер”.

На това послание бедните родопчани не могат да устоят и търкат ли търкат билети от лотарията с надеждата да спечелят много пари. Тези игри на щастието не престават да бъдат хит не само в страната, а и в Родопите. Зарибявката за лесна печалба продължава да владее млади, стари, изобщо хора от всички възрасти. В пощата, супера, павилионите, бензиностанциите, навсякъде където се продават билетите на щастието ще видите хора, които със стотинка и с бързи движения трият в очакване на голямата печалба, която ще промени живота им. Отначало погледът е трескав, очакващ, но след сверяване на цифри или символи, става пак тъжен, защото билетчето не печели. Интересен е фактът, че  пенсионерите продължават да са най-зарибени от моментната лотария. И те купуват билетчета и трият в очакване на чудото, което в повечето случаи има ефект на олекване на джоба. Когато получават пенсиите си в пощата, те чинно си плащат ток, вода, телефон и за финал си взимат по две три билетчета от 2, 3 или 5 лева.

Без хляб, дай билет

„Хората съвсем  изперкаха. Има и такива, които се лишават от хляб и храна, за да купуват билети. Дори съм имала случай жена да събира два лева от последните си стотинки, за да си купи билет. Виждала в това прозрение на съдбата, защото били последните й пари. Естествено, нищо не  спечели”, коментира продавачка от супермаркет в областния град.

„Моя близка с пенсия около  300 лв., под въздействие на рекламите по телевизията, обмисляше да си купи билет за 5 лв. Тя вярва, че тези хора наистина са спечелили пари и това не е просто манипулативна реклама. В магазина, където имаше опашка от 3 възрастни жени, 2 от тях на видима възраст над 60 г., се оказа, че всичките чакат за тези билетчета и първата взе 5 по 3 лв.“, коментира друга продавачка. Тя допълва, че често се налага да ги чака да броят събрани жълти стотинки за билетче.

Като дрога е хазартът, не могат да се спрат, коментират продавачки в павилиони.

Част от посланията, които облъчват родопчанина пред телевизора е, че  лотарията изплаща кредити, сбъдва мечти за коли, апартаменти, екскурзии, осигурява старините ни. Пък там се раздават едни лесни  пари, едни коли, хората са щастливи, скачат, радват се. Действително, чудесата днес съществуват, си казват хората и вярват в игрите на късмета, в шанса им, защото при евентуална печалба ще се промени живота им.

Надеждата обаче отива на боклука, когато нищо не спечелим от игрите на щастието. Този извод може да направи човек, наблюдавайки отпадъците по лентата на сепариращата и компостираща инсталация на депото в Теклен дол в Смолян. По нея постоянно се движат най-различни лотарийни билети, наред с другия боклук.

Животът онлайн – мадами, мъже, манджи

Другата зависимост, характерна не само за родопчани, е животът онлайн.

Социалната мрежа Фейсбук промени и продължава да променя живота ни. Място за лични и обществени похвали, албум със спомени, велики мисли за щастието и любовта, агитация, медия, арена за сблъсък на словесни битки. И всичко това в смартфона на един клик разстояние. 

Не можем да живеем вече без Фейсбук. Няма как да не се запитаме - кой всъщност е този, когото обичаме - виртуалните приятели в социалната мрежа или самата социална мрежа? Приемаме непознати за приятели, споделяме с тях лични неща, обикваме ги, липсват ни, чакаме съобщенията им и електронните им целувки и си пийваме питие  или кафе в зависимост от часа. Но сами, пред екрана. Смеем се сами, плачем сами. После блокираме „приятеля", който ни е наранил или ядосал без никога да сме го виждали. А нищо не губим, просто се разочароваме. Много често пък заради неповторимата романтика онлайн, много дами споделят, че не искат среща на живо, защото пак ще се стигне до  битовизма и мъжът пак ще я разочарова. По-добре малко романтика и разтоварване в мрежата, защото другото – битовото си чака. Мъже пък споделят, че се спестяват пари от чата при свалка с дами онлайн. Не липсват и разочарования.

В социалната мрежа търсим рецепти, за да готвим. После домакините постват ястията, които са сътворили. А преди и по време празници е „шок и ужас” от снимки на  подредени маси, украси на домовете, купони по заведенията. Във фейсбук търсим изчезнали хора, събираме средства за благотворителност, купуваме, продаваме, споделяме щастливи и нещастни събития, предупреждаваме за опасни стоки. По даден проблем се прави група за ужилени от банки и бързи кредити, групи на живеещите по градове и области хора, религиозни групи и много други. Там всичко се случва мигновено.

От киберзависими до…

Най-странна гледка е, когато влезеш в заведение и виждаш всички гледат и чатят по смартфоните си. Уж са заедно, ама не. Всеки се е вглъбил и не общува с човека, с когото уж е излезнал да се види. 

Ние сме само в мрежата, не можем без нея. Така сме се зарибили да бъдем информирани нонстоп, че правейки нещо хвърляме един поглед и на телефона.

Новините се движат със скоростта на светлината, реакцията също е светкавична. Предизборната кампания за местния вот отдавна е започнала във фейсбук и основно ще се вихри в нея, както винаги. Дискусия предизвикат и интернет –троловете.

Когато се обявят обществени обсъждания по важни проблеми за Смолян, или пък сесии на Общинския съвет и други събития, няма особена посещаемост и интерес. Но какво става във Фейсбук, там се вихри истинска дискусия. Хората казват, живеем в 21 век и не е необходимо да се разкарваме до общината да подаваме писмено сигнали, по-бързо става в мрежата – пишем, споделяме и ни се отговаря. Там можем да се изявим, да коментираме, да теглим майната на някой политик. Да публикуваме снимки с боклуци или други нередности, да поставиш проблеми и т.н.  

Хората вече почти не звънят по телефона, а използват чатовете в социалните мрежи. Има голяма вероятност киберзависимите да не осъзнават, че са пристрастени, защото вече всички хора го правят и това се е превърнало в нещо нормално.

Матрицата така ни погълна, че не искаме да изберем да й натиснем хикса горе вдясно. Всеки шести човек в света ползва Фейсбук. И така животът онлайн продължава…

…до обикновени алкохолици

В Смолян се пие много, навсякъде, просто се набива на очи, споделят гости на града.

„Първата ракия я усещаш като зехтин по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до краката. След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой големец, да докажеш на друг колко си прав. А след втората ракия, буцата в гърлото се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди, усещаш как животът бавно се завръща в теб”, споделя  мъж, който не пропуска вечер без да пийне. Пак той споделя една мисъл, че любовта между жената и мъжа е до време, а към пиенето е до гроб. Може би тази максима обяснява всичко, и любовта към пиячката.

Истината е, че ракията води до чувство за еуфория, сила, липса на комплекси, липса на пари и бори вирусите. 

Ракиджиите не искат да повдигат темата за ментетата. „То целият ни живот е менте, ама ние си пием”, казват любителите на алкохола. Не се впечатляват и от евентуална цироза на черния дроб или други болести от злоупотреба с алкохол. Простият им отговор е, че все от нещо ще се мре.

Ракията не е просто ракия, а за повечето хора бягство от тази реалност, която те скапва. Начин да се разтовариш, дори и на сутринта да те боли главата от махмурлук и да продължиш до следващата вечер и до следващата ракия … 

„Уморихме се от мизерия и лъжи и от тежкия живот и всеки ден гледаме некролози на починали наши познати. Хората капят като круши, умират. Затова си пийваме, за да се успокоим, да се разтоварим, ако можем да си помогнем, то иначе не се издържа. Нищо не можем да променим“, споделят посетители на гаражни кръчми.

Гаражните кръчми обединяват хората, вътре е уютно, пространството е малко, с колкото и хората се задоволяват в ежедневието си.

Всеки сам избира на какви зависимости да се подчинява и до колко. Като изключим лотарийните билетчета, фейсбук и алкохолът държат усилено първенството и завземат все по-големи територии. Заклет алкохолик допълва: „Тоя фейс все някога ще изчезне, но пиенето никога“.

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Билети на боклука

-Цигарата гори, ракията върви…