Апартамент почти в центъра на Смолян е струвал 7 800 лева.
„Майка ми е взимала 80 лева заплата и е работела в бившето ХВК на поточните
линии. Сметката излиза лесно. Това са близо 100 заплати. Ако заделиш 100% от
заплатата си в продължение от 10 години, апартаментът става твой“, спомня си
смолянчанин.
Сега подобно жилище върви около 70 000 лева и за да се купи са необходими също
около 10 години труд.
Бензинът през 80-те беше лев и можеше да се купят 240 литра.
А сега-около 350 литра.
Килограм сирене се продаваше за 3,60 лв. Тогава със средна
заплата можеше да се купят около 65 килограма на месец. Сега могат да се купят
около 80 кила.
„Средната заплата при социализма беше към 80-90 лева. Вие представяте ли си сега да
работите за тези пари?“, коментира родопчанин, който се спомня как за една част
на автомобила е ходил да я търси в София. „Евтина беше храната, но за другите
стоки не ми се говори“, коментира родопчанинът. Той посочва за пример
телевизорите, особено с марка „Велико Търново“.
Купуват се или с
връзки, или с рушвет.
Цената е 400-500 лева. Както и да чакаш по десет години, за
да си позволиш „Лада“ или „Москвич“. Свързването на едно жилище с телефон е
излизало към 500 лева.
На друго мнение е смолянчанка, която е на 73 години и, по
думите й, се вбесява когато хората с неблагодарност говорят за онова време.
„Млякото беше 0,16 лв., после стана 0,23 лв. Килограм типов
хляб беше 0,15 лв., а „Добруджа” 0,26 лв. Кашкавалът „Витоша” беше 2,60 лв.
Сега е 18 лв. Имаше наденица за около 1 лв., много вкусна, и червено вино за
0,80 лв. Храната сега е ужасно скъпа и още по-ужасно вредна, некачествена и
безвкусна. За ток през зимата сме плащали около 2 лв. Със заплата около 120-150 лева можеше да се
живее много нормално. Баничката беше 10-12 стотинки, сега е 1,20 – 1,50 лв. Сега
има хора, които живеят много добре и те са в правото си да пишат, че сега е
добре, но те са много малко - 10-15% от българите. И знаем повечето от тях кои
и какви са. Останалата част живее в мизерия, ако няма член от семейството да
вади пари от гурбет”, спомня си наистина с носталгия по онова възрастната жена.
„Живеехме спокойно, имаше работа за всички.
Завършиш ли средно образование веднага започваш работа, ако
не продължиш висше да учиш. Нямаше просяци и шляещи се хора. А сега отиват да
слугуват в чужбина, защото не могат да оцеляват тук, а вече и зад граница не
могат да ходят заради коронавируса“, допълва жената.
„Добре си беше.
Имаше лагери в
Белене, агенти на ДС.
То и сега ги има. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба
ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса хора.
Ето сега в Смолян има много магазини, но ако 20-така не е в ръката няма смисъл
да влизаш. А в село хорицата още по-зле я карат, ако нямат крава, козичка или
кокошки”, изказва мнение по темата 68-годишен смолянчанин.
„Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи, нямаше и пандемия
от коронавирус.
Никой не говореше за
безпаричие,
за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито
при лекаря, нито при зъболекаря. А сега какво доживяхме, затвориха ни вкъщи,
възрастните умират от тази зараза, паника, хората не се поздравяват, не си
общуват. Жал ми е за децата, ние поне поживяхме и в хубавото”, разказва
56-годишна смолянчанка.
Ниските доходи явно връщат хората към времето на соца и те
забравят за другите му негативи. А сега с тази пандемия още повече ще се
връщат.
Сега не чакаме по пет години за чисто нова руска кола и да
дойде ред да си купиш апартамент. Не търсиш начини да си купиш дънки от
„Кореком” или да търсиш връзки за цветен телевизор „Велико Търново”.
Дали обаче сега сме свободни, когато сме затворени у дома,
работим онлайн, общуваме онлайн и се пазим панически от Ковид-19. Светът не е
същия и тези спомени, когато хората са били щастливи и усмихнати, явно все
повече ще се завръщат. Поне тези, които са ги преживели.
Николай Михайлов, 24smolian.com
Бяха златни времена,
ОтговорИзтриване