Как стигат скромните заплати: Едно пиле на три манджи, „с 10 лева съм останала…“

Живот ден за ден, така определят родопчани битието си. Пълни магазини със стока и хора, вперили очи в цените и смятащи какво да купят за вечеря, а пък утре ще му мислят. „Лошото е, че с тези локдауни само ядем. Това е едно от удоволствията ни, другото е фейсбук. Вече свикнахме след работа в магазина и вкъщи“, споделят хората.

„Моят съпруг ми звъни към 16 часа с въпроса – какво ще хапваме довечера и дава предложения. Преди ковида не беше така. Сега като че ли с нетърпение чака да се приберем при децата, да сготвя и да седнем заедно цялото семейство да вечеряме. Каквото остане се доизяжда в малките часове на денонощието, защото имаме проблем със съня. Тогава в кухнята каквото е останало се хапва“, споделя и с известна доза шега друга родопчанка.

 

От нищо нещо

 

Много често ще чуете следното изречение при разговор с жени. „Оф, какво ще готвя пак довечера! С 10 лева съм останала…“. Родопчанката прави от нищо нещо. Само картофи, олио, джоджен и едно яйце да има ще приготви вкусен пататник и с малко туршия ще спаси семейната вечеря. Малко фасул, ако има, ще му сложи и кисело зеле и става страхотна манджа.    

„Какво готвя ли? С едно пиле правя три манджи. Супа от бульона като се свари и го разделям на две после пилето. Приготвям го  с картофи, ориз, грах и стават три яденета“, споделя домакиня. „С половинка кайма приготвям супа от топчета, мусака и кюфтета. Като я замесвам слагам три-четири филии хляб, за да стане по-голямо количество каймата. Даже оставям от тази кайма и за принцески. Най-големият кошмар на една жена е какво да сготви“, допълва друга домакиня. Аргументът е че храната в местата за бързо хранене е доста скъпа за заплата от 650-700 лв. и затова готвенето е най-добрият вариант да приготвиш храна за семейството.

 

Евтино само в големите градове

 

В големите градове се предлага евтина храна за вкъщи, но в Смолян не е така. Хем беден и обезлюдяващ град, хем скъп. В тези заведения за бързо хранене една порция с месо е към 4 лв. Къде ще му излезе краят, ако трябва за четири човека да купуваш храна, споделя друга домакиня. „Черпакът трябва да играе, имам три деца. Готвим леща, грах, боб, всичко с картофи. На заплата вземам килограм кайма, три пилета, салам и ги разпределям. Редовно правя бухти, мекици. Филии с лютеница, майонеза и масло са ежедневие. Пълнее се, но пък тестото засища“, категорична е многодетна майка.  

 

„Преди често правех баница,

 

а сега и тя ми излиза скъпо. Като купя яйца, масло, кисело мляко, извара, газирана вода, кори и сметката отива към 15 лв. Наскоро открих, че в хиперверигите готова такава баница е наполовина по-евтина отколкото ако купя продукти и я направя аз. Треска ме тресе, когато нарасне минималната работна заплата, защото с нея нараства всичко – храна, сметки, дрехи, а сега и с този ковид“,коментира смолянчанка в хранителен магазин.  Цените в магазинната мрежа на продуктите постоянно растат и човек трудно може да си направи сметка .

 

„И да имаш пари храната е некачествена,

 

затова залагам на картофите. Доставям си от хора, които произвеждат и си купувам по 30-40 килограма за лев килограм. С картофите могат да се приготвят много манджи, имаш ли ги, гладен няма да останеш. Пържените картофи са всекидневно в менюто ни. Картофени кюфтета приготвяме. В лещата, граха и ориза също слагаме картофи, само във фасула не слагаме. Месо по-рядко консумираме и го купуваме от магазини в Смолян, които са си производители и пред клиента приготвят каймата“, споделя какво готви смолянчанка.

Общо взето хладилникът е почти празен, допълва жената. Каквото сготвим се изяжда.

На въпрос колко давате на месец за храната вкъщи родопчанки отговарят:

„Пазаруваме веднъж седмично от големи вериги, излиза между 150 и 200 лв. През седмицата евентуално еднократно зеленчуци за салата (20 лв.). Готвя заради детето и майка ми, която го гледа и се хранят през деня. Мъжът ми работи на неудобно място, поради което носи храна от вкъщи. Аз се храня в офис сградата и не се включвам в общата сметка. Сумата включва препарати за вкъщи“.

„Ние сме двама, след 2 месеца ще станем трима и давам всеки ден в магазина между 20 и 30 лв само за храна. Алкохол не купувам, освен някое кенче бира за съпруга ми 1-2 пъти в седмицата. Вода и цигари също не купуваме, та тези пари си остават само за хапване“.

 

30 лева всеки ден за дреболии

 

„Около 30 лв. харчим всекидневно за дреболии в магазина - хляб, мляко, сирене, цигари, кашкавал и др. Два по-големи пазара месечно за по около 150 лв. - за памперси, прах за пране, таблетки за съдомиялна и др.“

Хората намират начин да го карат някак си и да оцеляват. Дистанцията между цените на стоките и заплатите не спира да расте от години. Покупателната способност на населението неспирно спада и стигнахме  нивото, нужно само за биологичното ни оцеляване, ама и то не е както трябва. Ковид пандемията и без това усложни още повече ежедневието. Може би хубавото е, че поне семействата вечер могат да се съберат на една маса.

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Класическият пататник постоянно присъства в менюто на родопчани

-Магазините са пълни, джобовете празни