Лято след пандемия: Парите за море отиват за дърва

„Имам чувството, че живея в психиатрична клиника, дали само в Смолян е така?! Навсякъде злобни и агресивни хора. По улиците, в автобусите, учрежденията, магазините и във фейсбук. Страшно е. Ненормалното става нормално“. Този пост на смолянчанка предизвика много коментари, но много добре обобщава състоянието на повечето хора. В спокойния иначе Смолян апатията, безвремието, ковид пандемията и отчаянието, обхванало хората се оказа бомба със закъснител. Ако се загледате,  хората преминават  като сенки и зомбита по улиците, от което става  страшно. Вече не се оплакват и от маските, носят ги и на открито, слагат качулки и шапки съвсем да не ги разпознават. Вече честа гледка е хората да си говорят сами и да не забелязват никой около тях.

 

А пустото време ги побърква още повече.

 

Дъжд, студ, мрачно, резачките на дърва не спират, огромните сметки за ток и те нямат край. Тази година спестените пари за море ще отидат за дърва, шегуват се хората. Други пък се чудят как ще се открива през месец май летния сезон с температура на морската вода 10 градуса, когато зимният може съвсем спокойно да си продължи. Улиците пак са празни, заведенията работят, но не са посещавани. Или свикнахме да си стоим вкъщи, или няма пари за кръчми, или ни е страх от пандемията.

 

Магазини затварят, стават офиси за бързи кредити

 

Магазинчета продължават да опразват помещения, защото никой не купува нищо. На тяхно място се разкриват офиси на фирми за бързи кредити. Всеки ден се появява някакъв офис на въпросните фирми, което не е случайно. 

Псувните пък са ежедневие. Псуваш, докато с колата си отиваш на работа, защото някой те изпреварва, защото няма къде да паркираш и, както се казва, от сутринта ти тръгва накриво. Псуваш, че ти тежи работата, че като вземеш заплата и се разплатиш не остава нищо и не ти стига. Изобщо цял ден си псуваш и като се прибереш го отнася семейството ти. И докато се карате с жена си по телевизията съобщават за поредно увеличение на ток, хранителни продукти, виждаш как тези, за които си гласувал, се карат и правят циркове в парламента и още повече набираш негативизми.

Масово хората недоволстват и от многото почивни дни покрай Великденските празници, защото на тези дати  се извършват социални плащания и не се знае кога ще ги получат. Никой не иска да се среща с никого, затова пък телефонните разговори бележат ръст. Звъниш по телефона на някой приятел и без да го питаш как е, удобно ли му е, започваш да го товариш с твоите проблеми, за да се разтовариш ти.

 

 

„Не ми се излиза в този тъп град,

 

не мога да гледам едни и същи хора, затова дай да си полафим по телефона“. Това е най-честият аргумент за телефонните разговори. „Добре, че има опции да не се вижда кога си на линия в месинджъра и вайбъра, защото не ми се пише с никого. Искам да си почивам, не ми се занимава да пиша. Всеки се чувства длъжен да те ангажира, сутрин да ти праща цветенца и картинки с кафета и да ти пожелава приятен и прекрасен ден“, споделя смолянчанин, на когото му е писнало и от социалните мрежи.

 

Фейсбук и улични кошчета

 

Прекрасно място да си излееш злобата е фейсбук или да псуваш и обиждаш кондукторка със здравословни проблеми. Ако и с това не ти се занимава, можеш да счупиш лампи на детска площадка, да изриташ кошчето за боклук и да нарисуваш пак графити на почистена стена. И да иска някой нещо хубаво да направи, няма шанс. И камери навсякъде да се поставят едва ли ще компенсират липсата на възпитание и агресията.

 

Вечно недоволство

 

Ако се ремонтира улица отново недоволство, а преди това недоволство, че не се ремонтира. Оформят се клони на дървета, изсичат се опасните и надвисналите, на това пък се казва поголовна сеч. Ако не се направи започва жалване –клоните ми влизат в терасата, пречат на движението.

Преди дни две чипирани кучета си играеха на каскадите на новия център, към тях се приближи мъж, който започна да ги рита без нищо да му правят. Животните избягаха. Една жена го попита: „Господине, какво ви правят кучетата?“. Отговорът – „не мога да ги понасям, а ти, ма, какво се бъркаш“, и последва цветна псувня.

Политическото блато,  в което сме затънали, пък хич не интересува родопчани, защото те са свикнали да се спасяват поединично. Скандалите не секват по върховете, но хората знаят, че те сами трябва да търсят варианти. Скандалите не плащат сметките, не пълнят хладилника затова всеки сам трябва да се оправя.  Те виждат, че политиците ни са за многократна употреба. Дори няма как да броим техните превъплъщения и „употреби” в името на властта. В медиите продължават да се изявяват лица и гласове на хора, използвани активно както в годините на развития социализъм, така и през демокрацията. Тези хора са готови в името на властта и парите да бъдат употребявани от всеки, който ги наеме.

И така наред с агресията, злобата, безпаричието, ковида и несигурността, родопчани ще  чакат летния сезон с уговорката дано да има такъв или да се ваксинират спешно, за да отидат да работят в чужбина. И най-вече времето да се оправи, за да отдъхнат от дървата и сметките за ток. А иначе на Смолян нищо му няма – спокоен и красив град, но с живеещи нещастни хора.

Николай Михайлов, 24smolian.com