Лесовъд по образование, по призвание-природозащитник. Това е Тома Белев, новият заместник министър на едно от най-важните ведомства-това на околната среда и водите. Част от „родопския екип“, който пое МОСВ. В него влизат маданчанин и двама кърджалийци. Целите-как да опазим природата и да печелим от нея, без да я „раняваме“.

Разговор за забравените региони, за земеделците с яхти и самолети, в интервю на Тома Белев специално за 24smolian.com:

-Г-н Белев, каква ще бъде „Зелената политика“ на МОСВ за региона на Родопите?

-Политиките на кабинета са определени в споразумението за съвместно управление между четирите партньора в тази коалиция, което читателите Ви могат да видят на интернет-страницата на „Продължаваме промяната“. (https://promeni.bg/sporazumenie-za-savmestno-upravlenie-na-republika-bulgaria-v-period-2021-2025/). В него има малък брой регионални политики, ориентирани към конкретни региони, защото цялата ни държава и цялото ни общество има нужда от промени, от спазване на върховенството на правото, от разкъсване на задушаващите вериги на корупцията и политическата партизанщина. В същото време още в рамките на публичните дискусии всички експерти признаха, че има региони, които до момента не им е обръщано достатъчно внимание и са останали скрити за интервенциите на държавата. Северозападна България, Родопите, Странджа, Сакар са забравените региони от последното десетилетие от централната власт. За тях първо на експертно ниво, а после и на политическо, се споразумяхме да обследваме възможността за регионално приоритизиране на Оперативните програми и възможни източници за създаване на Национален фонд за сближаване между регионите.

Извън писмените програми трябва да отчитаме, че засега трима от ръководството на Министерство на околната среда сме родопчани – аз и зам.-министър Николай Сиджимов сме от Кърджали, а министър Борислав Сандов е от Мадан. Родното място, средата, в която е израснал човек, формират погледа му към света и разбирането на проблемите. За мен, като лесовъд, но и като родопчанин, всеки проблем на планините  го възприемам през знанията си за гората и околната среда, но и през призмата на обитаваната планина и ролята на човека в природата. И да не звучи съвсем абстрактно, ще дам един пример – до момента 14 години в програмата за селските райони се финансираше мярката „Пасторализъм“ за подпомагане на пасищното животновъдство, но тя действаше само в границите на трите национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан. Нашата представа и желание, точно на базата на „родопския“ поглед, е тази мярка в настоящия период да се разпространи във всички Натура 2000 зони, което означава и върху 2/3 от Родопите. Така нашите животновъди да могат да получават субсидии, за да поддържат традиционния родопски пейзаж и биологично разнообразие, които българинът свързва с Родопите.

 

-Голяма част от областта е в Натура 2000, какво означава това и какво предстои?

-Родопите са един от регионите, в които защитените зони от Натура 2000 заемат най-висок дял от територията на общините . Това се вижда и от пространствения анализ на Националната концепция за пространствено развитие.

Извън разширяването на подпомагащата мярка „Пасторализъм“ във всички Натура 2000 зони, ще търсим след 14 „сухи“ години най-после да започнат да се прилагат мерките, свързани с горите в селската програма – лесоекологичната и мярката Натура 2000 в горите. Те са насочени към недържавните горски собственици и досега само се включваха в програмите, за да се защити един по-голям бюджет, но така и не тръгваха. Спестените от тях средства в края на периода се прелокираха там, където отиваха и всички основни помощи – в равнините при големите зърнопроизводители. Така за 14 години се създаде една малка група земеделски производители, които получаваха три четвърти от всички помощи в земеделието, като част от тях дотолкова станаха добре, че се чудят всяка година коя точно марка яхта или самолет да си купят. Ще дам един пример – лично изчислих, че едно семейство зърнопроизводители, с петте си фирми, е получило за 10 години  222 991 464 лева субсидии. Тази помощ е меко казано непремерена и позволи огромни концентрации. Така първите 61 най-големи собственици на земеделски земи (физически и юридически лица) имат собственост с площ колкото областите Пазарджик или Велико Търново. Тази насока за развитие, налагана от досегашните управления, трябва да бъде затворена като неустойчива и разрушаваща селските райони и да се тръгне към подпомагане на развитието, което оживява селските и планинските райони, а именно към подкрепа на микро и малките бизнеси, които задържат хората в планината.

 

-Очаква ли се да бъдат обявени нови защитени територии?

-Благодаря за този въпрос, който е вече в тясната ми специалност. Точно преди 30 години започнах професионалния си път, събирайки кметовете на всички общини от бившия Кърджалийски окръг да подпишат меморандум, с който се декларираше волята за създаване на природен парк „Източни Родопи“ на цялата територия на общините. За съжаление тогава Министерството на околната среда не подкрепи местните власти. В следващите десетилетия бяха направени още два неуспешни опита, включително с подкрепата на Програмата за околна среда на ООН за създаване на паркове в Родопите. Явно имаше много какво да се приватизира, открадне или отсече.

За мен създаването на защитени територии не може и не трябва да бъде самоцел. Извън тясната им функция да запазят природата и естествените процеси в нея добре управляваните защитени територии са инструмент за устойчиво регионално развитие. Неслучайно най-голям дял защитени територии има в развитите икономически държави. Нито една от двайсетте най-големи икономики в света не е отделила по-малко от 20 % от територията си за природозащита, като например в Германия над 50% от сушата е включена в различни форми на защитени територии и зони. В България този процент е едва 5,3%, като това ни отрежда незавидното предпоследно място на европейския континент. Даже държави извън ЕС, като Албания, имат повече защитени територии от нас, а уж се гордеем с уникалната си природа и обичта си към нея.

Тук трябва да подчертая ясното разграничаване между националните защитени територии и защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000. Националните опазват цялата природа или ландшафт с ценни или красиви за човека природни ценности като живописни скали, извори, реки или стари гори. В Натура 2000 защитените зони се опазват точно определени на европейско ниво екосистеми или местообитания на видове. Много често двете мрежи, национална и европейска, се припокриват териториално, но целите за управлението им са различни. Защитените територии си поставят цели за развитие на регионите, каквито в Натура 2000 не могат да бъдат основни, даже и да се отчитат.

В защитените територии човекът не е чуждо тяло, нито нежелан натрапник, а част от онези ценности които трябва да съхраним и предадем на следващите поколения. Създаването на защитените територии не може да стане въпреки волята на местни хора, а само на основата на съчетаване на два основни фактора -  висока природна стойност и желание за защита на природата в хората обитаващи тази територия. Защитени територии, създавани въпреки волята на гражданите, не могат да съществуват успешно в дългосрочен план.

Аз съм от няколко дни в министерството и се натъкнах на огромен брой процедури за обявяване на нови защитени територии, които са замръзнали на различни фази, включително много от тях в Родопите, за които е трябвало само да се издаде заповед и не е направено. При това предложения от местни групи, общини и научни институти. Тези процедури трябва да бъдат приключени по законен начин и в момента подготвяме подход за тях, при който ще възобновим административното производство от последната стъпка, на която са замръзнали.

Отделно трябва да отчитаме, че създаването на защитени територии се основава на националното териториално планиране. Пространственият анализ сочи, че в Родопите е най-големият потенциал за развитие на трансгранични защитени територии.

Дали и как той ще се развие или използва ще зависи от местната общност и местните власти. Ние, като Министерство на околната среда, ще поощрим всяка местна инициатива за създаване на нови защитени територии. Само ще отбележа, че в Родопите има три общини, в които няма нито една защитена територия – Баните, Мадан и Рудозем. Там за 90 години, които са минали от 1931 г. когато е обявена първата защитена територия в България – Храстево, край Девин, не се е намерила инициатива за обявяване даже на една природна забележителност. Не може никой да ми докаже, че край Мадан или Баните няма нито една красива скала, река или гора, която местните хора да обичат, да посещават или да се гордеят с нея. Ще се възползвам от Вашата медия да призова местните общности и власти – ако имат желание, да направят своите предложения за защита на онези емблематични места, с които искат и децата, и внуците им да се гордеят и наслаждават и които могат да се превърнат в обект за посещение от туристите, а ние от Министерство на околната среда ще се погрижим това да се случи максимално бързо и ще подпомогнем тяхното добро управление.

(Следва продължение)

24smolian.com

 

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I