Опортюнистите, които забравиха родното
Като го питали как се казва отговарял „Ристу“. „Христофор Белокровский беше едно време сополиво, одърпано, зацапано хлапе, което се валяше в нечистотиите на селското купище…“.
„Пази Боже сляпо да прогледа“. Как Алеко Константинов е
провидял толкова много. Защото май не сме мръднали особено от онова време,
неговото.
Толкова прогледнали из съвремието ни, дал Бог. И колко
гнусливи към миналото си, още повече.
Хъшове
Европа отвори врати за нашенци и милиони забегнаха. Някои
още преди това. Навсякъде са. У дома пък забитува мнението, че тези „навън“ са
като някакви съвременни хъшове, които, видиш ли, бленували да се завърнат и
освободят от тегобите отечеството ни. Несъмнено има и такива. Но и други. Още
по-голямо множество.
В типичния си, закодиран в ДНК-то, стил, се роди предствата
за „умните, красивите, високообразованите“ нашенци зад граница. Поредната
тъпотия. Давате ли си сметка колко престъпници и черноработници изнесохме в
Западна посока? Съотношението на „отишли да учат и останат-с отишли да
гурбетчийстват“ е с тотално преимущество на вторите.
Не залагайте големи
надежди на заминалите.
Някои още палят вощеницата на семейния олтар в ъгъла на
носталгията по родното. На болшинството обаче изобщо не му пука. Опортюнисти,
които се нагодиха към чуждото и дори… намразиха своето. Забравиха дори откъде
са тръгнали. Гледат с погнуса дома си, родителите си. Които са една ненужна
окова към стария скрин на миналото. Всичко родно е селско. Та затова и кръщават
децата си с имена, които баби и дядовци дори не могат да произнесат, камо ли да
запомнят.
„Как беше това, бред-бред, на български?“, пита един
подобен.
„Лепи пари на стената вместо тапети“
Забравил е думата хляб.
Опънал се в кръчма у дома и разправя за постиженията си на Запад. Разбира
се, на висок глас. За да се чува навред от околните маси. Тук е селско и гадно
за него. А, там, в новата му родина, всичко е рай! Там „лепи пари на стената
вместо тапети“.
Друг си изписал на регистрацията на колата името на
италиано-американски гангстер и се мисли за глава на мафията, докато продава…
дюнери.
Не всички миячи на чинии са родолюбци. Хора, отрекли се от
своето в името на малкото имане от чуждото.
Без родина и без кауза.
Дърва без корени. Те сами искат да заличат спомена от
малката къща, скромното жилище, откъдето са тръгнали да покоряват. Не, просто
да се вписват и нагаждат към другия свят.
„Съветът към мен бе-не се намесвай с нашенци, само с чужди“,
разказва един подобен.
Мантрата-те са млади, умни, кадърни, идват от там и ще ни
помогнат, е пълна глупост. Те отидоха там, за да сбъднат собствените си мечти,
не вашите.
Съдбата на родината е в самите хора в нея.
Не отвъд земите и въжделенията на миячите на чинии,
шпакловчиците и други превърнали се от Ристу в Христофор. Или в Ричард,
Малкълм, Ерик и прочие.
Спрете вечната надежда и взор навън. Животът в блатото си е
дело на самите блатни екземпляри.
В същото време има други. Които влагат всичко заработено, за
да вдигнат къща в родното село. Или тези, отдавна напуснали, които изкупуват
всички мартенички като се приберат. Защото носят и на останалите-там, далеч, за
които бели и червени вплетени върви са код. Вплетен в тяхното ДНК.
„Работя готвач. В Дания-бау, к`во ме гледаш! А, нещо…“,
казва един „нагримиран“ с водка екземпляр от Родопите и се тресе върху едно
легло. Седнал е на него, турил лаптопа на една табуретка, пуснал си някаква
музика и светлинки да щъкат из тавана в стаята в квартирата му. Стои сам и се
пуснал на живо във фейсбук. Праска водка след водка и говори за успеваемостта в
живота, докато едновременно с това следи някакъв мач, на който заложил пари.
Той е вече на Еверест. Готвачът на Хималаите.
„Бау, как е, а?!“
„На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?“. И
негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано
вратата“.
Под носа на баща си.
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
-Това вече им е „селско“ на „хъшовете“
-Пустош на село
-Този британец заживя в Родопите и рече: Тук е рай, тук
всичко е истинско
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I