AC/DC, машинки и казина: Тя държи валето и топките в страната на бедност и пороци

24smolian.com/Общество

Малко класика от AC/DC.

„Тя ми даде дамата, даде ми и попа. Тя действаше безскрупулно, просто вършейки нейните работи. В нея имаше чифт, но трябваше да опитам.

Тя държи валето,тя държи валето…“

„Съдбата винаги държи валето. Жената винаги хваща за топките. Разликата не е особено голяма. Поне и двете са в женски род. Винаги боли еднакво“.

Така разказваше на масата един. Няма нужда от име. Един от многото. От тези, които рядко ходят по храмовете, но пък за сметка на това се изповядват в кварталната кръчма. Тя е крайъгълният камък на обществото. Основна градивна единица-здрава като тежките и надраскани с послания дървени маси. Има я във всеки квартал, всяка махала. Посещава се от едни и същи екземпляри, които се скриват от околния свят, а часовниците обикновено никога не отчитат точното време. Смята се, че народопсихологията на славяните се опира на три основни душевни постамента-храма, кръчмата и банята. Демек, вяра, човещинка и изплакване на прекаленото очовечване. Като изключим първото и третото, второто си е гьотере вървежно.

Единият от многото, прошарен мъж, стоеше пред чашата и се мъчеше да изплакне житейските си болежки. Лекуваше ги с вътрешен високоградусов масаж и клетви на собствените постъпки с изкривено изражение, хапене на устни и люти псувни към целия свят.

Стана от масата и започна да обикаля около нея. Дърпаше от цигарата и на всеки три-четири крачки сядаше обратно. Няколко пъти направи упражнението, докато не си викна още едно питие.

 

„Ходих онази вечер на машинките“,

 

въздъхна тежко. „Не ме питай. Пак тъпотия. Тъкмо си изчистих борчовете преди няколко месеца и сега пак. Нещо ме стегна. Все едно ме хвана за гушата. Стиска те здраво. Бяхме с едни приятели на маса. Пием, мохабет. Нали се сещаш? Няма проблеми, спокойствие. Интересни истории. Смях. Наздраве, т`ва-он`ва. Стари спомени. Аху-иху. По едно време, мойта ми звъни по телефона. Сега се прибирам, викам й. Мина време-пак звъни. Бе, аре бе! Замислих се. Дали от алкохола, не знам. Пак ми прещракаха едни мисли. Да знаеш, и старите спомени на раздумка с приятели лекуват само временно. Върнах се обратно в действителността. Всички помиярски проблеми. Връхлитат те зверски. Едно нещо не е свършено, друго, а за тях трябват все пари. Мисля си: „Преди години въртях такси. Чупена една „Дачия“, но имаше далавера. Имаше кинти. Какво стана изведнъж?“. И в този момент ме споходи. Онова чувство. От бая време не бях ходил. Обаче ми се случваше да сънувам числа. Затварям очи и ги виждам. Въртят се. Помня ги всички. Не ми дават мира. Не може да е случайно. Това е знак от съдбата. Не е възможно цял живот да блъскаш и да си беден. Трябва да съществува някаква справедливост. Всичко е на кантар. Ту лошо, ту добро.

И така, чувството ме души, стиска. Дали и под влияние на алкохола, не знам. Отидох. Не ми трябваше да си записвам сънуваните числа. Така добре ги помнех. Минах през „топчетата“ в пункта и пуснах фиш. Метнах в залог стотачка. Седнах да изпия една бира докато ги проверя. Отпивам и през ум не ми минава, че ще загубя. Такъв натрапчив сън-не е истина.

Приседна ми. Нито лев печалба. Имах още бира. Ядосах се и заложих 50 кинта на други, „несънувани“. Същата работа. Полудях. Излязох навън. Бяха ми последните пари. Пълен валат. Не ми се мислеше, че зарязах хубавата компания и вместо да се прибера у дома отидох кинти да снасям на хората.

Запалих цигара отвън. Дърпах и гледах тъмното небе. Струваше ми се дори по-тъмно от обикновено. Същото бе и в главата ми. Как не мина някой в този момент да се заяде с мен, че да го обухам и да ми мине чернилката?! В такива ситуации май агресията струи от цялото тяло и хората странят от такива боклуци, де да знам.

Мислих к`во да правя и ми хрумна най-тъпата идея. Имах служебни пари в мен. „Сигурно сънят е бил някакво абстрактно подканяне към хазарта, не точно към определена игра“, си викам. Затова гепих едно такси и право в първата игрална зала.

Влетях вътре и се заоглеждах. Мислех си, къде ли е моят печеливш автомат. Помня преди години един пич ми разказваше. Държал машинки. В Лас Вегас, вика, са настроени 70 на сто към 30 в полза на клиента. При нас са 80 към 20 срещу него. Това беше в мутренските години, когато го играеха на зарибявка. Сега кой знае как е?

 

Започнах да щракам. Тряс, тряс, тряс…

 

Излизах да си проясня главата и да пуша чат-пат навън. Все едно имаше смисъл? Съзнанието отдавна вече беше в плен на нещо друго, но не и на самия мен. Пред очите ми се завъртаха разни символи. Помня, че говорех с някакви хора вътре. Бях като в транс. Малко смях и с тях. Не бях съвсем пиян, обаче почти не помня детайлите. Само картина с отделни елементи. Размазани физиономии и сякаш всеки път на екрана се появяваше по един корав среден пръст. „Мама ти шеей…“, виках постоянно.

Пафкам цигарите. Изгорих си и ръкава от дзверене в машинката. Ей, на, виж.

Толкова е лесно натискането на бутона. Баси, толкова е просто. Очите ти търсят надеждата в символите. Завъртат се, а накрая само коравият среден пръст.

Шибнах екрана. Направиха ми забележка. Ба, като че ли ще ме изгонят? Точно такива като мен са им необходими.

В един момент излязох от транса. Бях опукал към два бона. Парите не бяха мои.

Прибрах се като бит пендел…“

Стискаше чашката с едната ръка, а с другата неуспешно се мъчеше да извади поредна цигара от кутията.

- Добре бе, пич, какво ти липсва…-пробвах да попитам.

- Една добра вечер с няколко еднакви символа-отговори светкавично.

- … в живота-успях да довърша въпроса.

- Животът е скапан!

Глътна си питието и излезе от кръчмата. Дано е отишъл в банята, а и някой път да намине към храма.

„Скапаният“ винаги държи валето, държи валето…

 

Старци изхарчват целите си пенсии в казина в Родопите

 

Заклетите комарджии после търсят заеми, за да изкарат месеца до следващото седмо число.

Това разкриват запознати със случващото се в игралните зали в планината.

От десет до 10 000 лева и нагоре харчат родопчани в никнещите като гъби в последните години в региона обекти, пък споделят служители.

Около 14 са игралните зали в Кърджали. Двойно по-малко са в Смолян. Най-оборотните клиенти и в двата областни града са гурбетчии, върнали се от чужбина. Не са малко и гърци от пограничните райони, идващи специално за подобен род туризъм.

„Колко ще ми дадете за обувките, скъпи са? Вземайте ги, само да играя!“. С тези думи посетител буквално втрещява персонала на родопско казино, събувайки се с риск дори да се прибере по боси крака. От персонала естествено отказват подобна сделка и подканят клиента на игралната зала да напусне.

Случка в оборотно казино в региона.

 

„Играе се до последно,

 

понякога се правят опити да се заложи каквото има под ръка-часовници, ключове за автомобил“, разкрива служител.

Посетителите в десетките игрални зали нямат профил. От млади до пенсионери. Дори цели семейства, които търсят лесна печалба. Бащата играе, а съпругата и детето гледат отстрани.

„Има хора, които пробват с десет лева и си тръгват. Всъщност, това са всичките им пари. Други оставят хиляди. Все пак и печалбите не са малки. Щастливци дори оставят по 200 лева и нагоре бакшиш“, коментира крупие.

В същото време рекламите за онлайн залози са вече навсякъде-по телевизии, радиа, билбордове, интернет.

В началото на декември стартира петиция за забрана на рекламата на хазарт, която само за няколко дни събра близо 4000 подписа. Инициатори са Национална мрежа за децата и асоциация Родители. „Спешно е необходимо да си дадем сметка за мащаба на вредите, които предизвикват хазартът и неговата агресивна реклама. И да реагираме заедно като общество, за да спасим децата си. Хазартната зависимост е международно признато болестно състояние, описано в МКБ-10. Тя разрушава личността физически, психически, социално. У нас хазарт играят около 3 милиона души“, посочват от двете организации. И допълват: „Деца залагат в онлайн казина. Деца тренират с тениски на хазартни фирми. Деца остават на улицата, защото жилищата им са проиграни на хазарт. Семейства се разпадат заради хазарт. Рекламите на хазарт са навсякъде, по всяко време, напълно достъпни и видими за всички деца“.

„Родопи voice“