Партийни земеделци и калта по маратонките им

Пръст при пръстта, ако земята не ни ругае

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

„Вече не мога да обработвам тази земя. Мъка е. Няма сили. Кръст, г*з, всичко боли“, казва един мъж от Родопите за малкото си стопанство с виличка край областния град.

Само на няколко километра от апартамента му.

От там гледката е страхотна. Цялата съвременна цивилизация в дланта му. Светлините на града осветяват дори двора. Но сякаш той ги притежава. Надсмива се над тези, затворени зад тесните стени на жилищата си в блоковете.

Сяда вечер на верандата на втория етаж. Зад него само една стая. Едно помещенние и на първия.

Достатъчно. За насладата и рахата на тишината. Градината голяма, работата също.

Надига чаша и се осланя на звуците на музиката от малкото радио.

Пак надига, пак пали цигара и се смее.

Над онези в града и над своите болки.

„Да имаш стопанство в близост до града е безценно, но много работа. Освен и тази в града“, казва…

 

Седем от седем

 

Седем от седем. Превод: постоянна работа, дори когато почиваш.

Стотици хора в Родопите са на този режим.

„Шест дни в седмицата бачкам за заплата и осигуровки. В единствения почивен съм на село, където… Ако не искам да рухне къщата, земята да ме ругае, аз трябва да съм там. Умората властва над всичко. Едва ставам от леглото в понеделник. Всичко ме боли. Всичко започва отначало. Цялата умора на ума, психиката, съзнанието, се предава после по физиката. Аз не знам какво е това почивка. Това обаче е съвест. Отговорност. Към миналото, настоящето, бъдещето.

Аз без земята съм свършен. Аз съм никой“, казва един мъж на 40 години.

Помощ няма. Не е „земеделски производител“, както стотици партийни креатури в страната, „разхождащи“ джипове и почиващи по плажовете, докато им „садят“ виртуалните домати из стопанствата, за които вземат субсидии.

„Ако по 2000 лева на година ми даваха от ЕС, щях да разполагам с най-добрите съоръжения за земята. Но не. Субсидии има само за „нашите хора“, които пръст са виждали само по маратонките си.

Всеки един лев щях да инвестирам в техника. Дори не желая обаче да кандидатствам, все не покривам техните критерии. Тук са „политически“. Тук земеделието няма нищо общо. Всичко си купувам сам. Разчитам на себе си и на ръцете си. Докато издържа“, споделя мъжът.

 

Купи земя за 600 лева, продаде я за 50 бона

 

„Всичко е далавера. Няма оправия“, категоричен е магазинер в родопски град. Блъскал е цял живот затова, което има. Яд го е на несправедливостите.

И продължава: „Един вече бивш депутат. Позволиха му да купи земеделска земя за 600 лева над града. После му я преобразуваха и той я продаде за 50 000 лева. От въздуха пари. Колко такива неща още направиха. Този вече не е народен представител, но му дреме на…“.

„Много хора забогатяха по партийна линия. Без да са си мръднали пръста. Тази страна е не само най-корумпираната, но бие и измислената „Американска мечта“. Тук трябва да си слагач на важната към момента партия и всичко ти се сервира на тепсия. Обикновените, трудови хора, да го ду…“, казва друг.

Това е разбирането за политика в малкия град. Това обуславя и ниската избирателна активност по избори. Не че има значение. И 20 души да гласуват, разпределенето на мандатите е по проценти.

8 на сто е одобрението на парламента. Това мисли нашенецът за депутатите. Пък те са функция на партиите. Министрите са тяхна. И така по пирамидата.

Тази система е изчерпана.

Тотално.

Хроника на една предизвестена смърт на партийния модел в страната…

 

Съдбата на селото: 80 младежи и всички зад граница!

 

По един млад човек на всеки девет над 40-50-годишна възраст. Всички обаче са зад граница.

Съдбата на 99 на сто от селата в Родопите.

„80 младежи работят зад граница. Кажи-речи всички. Някои са в чужбина заедно със семействата си. Много от тях са си купили къщи в Белгия, Нидерландия“, разказват жители на крумовградско село. Едно от големите населени места в региона. По официални данни населението е малко на 700 души.

„Около 900 сме някъде“, пък споделя кметът на селото.

„Младите си идват иначе. Оправят си имотите, стягат ги, но след това пак тръгват“, допълва още местният управник.

 

Баба ми носи „Файненшъл таймс“, значи отива да се*е…

 

БГ политика. Нещо като нищо. Експертизата в парламента е на ниво „Дипломи някакви“. Харвард, Оксфорд и прочие чули-недочули някакви лекции.

В страната ни икономиката е примитивна. Някои твърдят, че сме били „център на автомобилостроенето“. Само дето един автомобил не сме произвели. Като изключим маркучи, чистачки и прочие.

 

Най-силният сектор за страната бе земеделието, но то е разбито.

 

Може би някои хора не знаят, но да напомним две от причините Третият райх да ухажва толкова много България за съюзник по време на ВСВ. При Първата световна война България събира под знамената си 800 000 армия, която няма загубена битка. Второ-държавата е произвела в рамките на година 32 млн. тона храни-ресурс за няколко държави.

Това е в миналото. Земеделието е в тотален колапс. Крах. За сметка на чужди вериги.

Наскоро бе внесен проект на решение за изграждане на фотоволтаични паркове върху огромни терени, с начин на трайно ползване - ниви, пасища и гори, общинска или държавна собственост. По неофициални данни, към настоящия момент в деловодствата на общините има чакащи преписки с намерения за изграждане на фотоволтаични централи върху над 40 000 декара земя, 99% от които общинска собственост.  От една страна, при условие, че дните от годината, в които изкупните цени на енергийната борса са отрицателни, стават все повече, а в същото време произведената земеделска продукция на българския пазар е под 30%, този начин на отдаване и унищожаване на земеделска земя е недопустимо…

Мнение.

 

Експертност-никаква от хората, които решават подобни въпроси.

 

Те са като във вица за Иванчо.

Класната им дала домашно да напишат кратък текст, като задължително използват думата „следователно“.

Марийка: Майка ми има палатка, баща ми сгъваеми столове, следователно ние сме туристическо семейство.

Иванчо: Дядо ми е мат пиян от сутринта. Баба ми се движи бързо из двора със стар брой на вестник „Файненшъл таймс“. Тя обаче не знае английски, следователно е тръгнала да сере…

 

***

 

Мъжът от вилата над града.

Минаха години. Продаде всичко. И прати парите на децата зад граница. Те пък му се „надсмяха“ за малките средства. „100 000 лева може да си ги налепиш само като тапети“, казаха.

Това го натъжи. Толкова много, че го отнесе чашата. Заби я в стената на отеснялото жилище. Бе продал свободата и въздуха заради тях. Те не го оцениха.

„Те повече няма да се върнат. Трябва да умра, за да дойдат, ама кел файда“, си рече и се отправи към спалнята. Тъжно и протяжно там. Задушно. Тихо, самотно, без глъч. Отвори вратата на терасата. Чу само комшията да псува. Изруга и той наум. И нищо. Легна си, по сам от всякога. За последно напсува и живота…

На снимките:

-Кому са нужни вече на село…

-Трябват в града, първобитна работа

-Едно село