У дома не останаха приятели: Един убива, друг лекува - гурбет на крайностите

Отчаянието в очите на близките ми постави хартията в пишещата машина, на която аз написах бъдещето си…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

 

Събуди се в пот. Не беше сън. Някакво полубудно състояние. Не можеше да намери място в леглото, за да се унесе.

Въртене, пот. Видения, кошмари, буден, задрямал.

Така редуваше докато изгревът не сложи край на всичко.

Всичко!

Това бе сложил в раницата. Чорапи, бельо, тениски. Трябваше да се раздели дори с иконата. Нямаше да го пуснат с нея.

Там са войници, не духовници.

 

***

„Много ме боли! Имам 475 приятели във Фейсбук. Всички са спомени, емоции. От България. От 5 години съм в Германия. Нямам един познат. Животът спря. Много е жалко, много е тежко. Нищо не оправдава такова мъчение.

Знаеш ли какво беше преди 15-20 години? Моето село е голямо. Имаше над десетина заведения. Във всяко едно над 40-50 души. Всички познати, приятели. На която и маса да седнеш, няма да сгрешиш-купони до зори. Ядене, пиене, танци, емоции.

После се отвориха пътищата за Европа. По-богати не станахме. Но сега много по-нещастни. Много по-самотни. Семейни клетки се разрушиха. Приятели се изгубиха. От тези 475 приятели във Фейсбук сега един не мога да видя. Дори да се върна на село. Всеки е на друго място“.

Изповядва един гурбетчия.

В „Алеманията“.

„Голям човек!“, думат у дома.

„Нещастни сме“, казва той.

Тъжно му е. Приятели няма. Те са в интернет.

Няма допир, няма очи в очи. Няма приятелска прегръдка.

Всичко е заменено от еврото.

 

***

Около 200 километра ни делиха до базата. Пред централния портал влизат и излизат хора.

Стоят и чакат да отвори приемната. Общо около десет души.

Всички с по една раница. С най-важните неща. В нея и спомени. За дома, за близките, за всичко.

За който има. Други искат да забравят.

Вратата се отваря бавно. Излиза изпънат млад войник. Приканва всички към него. С жестове ги кара да си разширят устите. Преглежда зъбите им. Като на коне за продан.

Той не е зъболекар. Но е първият праг към влизане в Чуждестранния легион на Франция…

 

***

 

„Никакво забогатяване няма. Тук, ако дават 2000 евро, квартирата е 1000, а едно кафе 5 евро или бира 5 евро. В най-добрия случай вземеш брутна заплата 3000 евро, нетна 2000, след квартирата остават 1000. Това са 200 бири или кафета навън. Покупателната способност е ниска. Кой каквото ще да разправя. Ако трябва да спестя и 1 евро, просто не трябва да излизам от квартирата. Де факто вземаш заплата, в най-добрия случай, която се равнява на 200 бири или 200 кафета“, разказва мъжът в Германия.

У дома е учител. След хиляди мъки, упоритост, жажда да се направи нещо по-добро за просветното дело…

Резултатът – Олимпиада, в която има седем отличници, пет от които са негови ученици.

„Но аз не можах да оцелея материално в тази среда. Останах гладен 20 години. В училището, където работех, 6 месеца не вземахме заплати. В училището, което има повече шампиони от всяко друго на глава ученик. Но нищо не можах да променя и подадох оставка, потеглих за Германия…“, разказва той.

Човекът, който се бе отдал на просветното дело в родопското село.

Сега няма кой да обърне внимание на това.

А той работи в болница. В Германия. Има стотици приятели, но във Фейсбук. Иначе е сам…

 

***

Баретата се слага наляво. Автоматът е „Фамас“. Ставането е в пет сутринта. Пет минути за оправяне на легло, душ, сране, бръснене, облекло и строй на плаца.

Не си ли в норматив, си свършен.

Походите са в километри. Всеки ден.

Битката е въпрос на минути.

Едни са „пазителите на пустинята“, други-„на планината“.

Те са от над 100 националности и всеки има своето забравено минало.

Тяхната родина е Легионът.

Те са собственост на френската държава.

И трябва да умрат за нея.

С песен на уста.

Всичко заради нещо, което е зад гърба им. Нещо в сърцата. Нещо недоизказано. Нещо в спомените. Нещо, което ще ги тревожи до сетния дъх…

 

***

Единият работи в болница, за да спасява хора.

Другият е обучен да убива хора.

Общото между тях е една планина.

Родната, тяхната.

В която дори не останаха приятели…

На снимките:

-Легионер

-Гастарбайтери в Германия. Едно легло, срещу него кухненски кът, че и „холна“ маса