Уникалната изповед: Ако не сме ние, германската икономика рухва за ден! Повече работиш - по-малко получаваш

24smolian.com/Общество

„Като бяхме ученици, в часовете по география учехме с кои държави граничи България. Помня, че си мечтаех някой ден да посетя една или повече от съседните ни държави. Става дума за времето от година-две преди рухването на тоталитарния режим на Живков, така че бе немислимо да посетиш Турция или Гърция. Днес пътуването до Истанбул или Одрин е въпрос на желание през уикенда, а до Гърция може да отскочиш за час на кафе. Румъния или Сърбия пък са задължителни за маршрута, ако ще пътуваш за Европа...“

Думите на родопски гурбетчия. От години живее в Западна Европа.

Това е неговата изповед, споделена за 24rodopi.com. Неговата истина, всичко, което той е видял, почувствал…

„Откак влезнахме в ЕС, а и дори години преди това, стотици хиляди българи хванаха пътя на запад. Днес е пълно със сънародници във Великобритания, Испания, Франция, Швеция, Холандия, Белгия, Германия. Мен съдбата ме отведе в последната страна.

Когато Германия стана световен шампион по футбол през 1990 година, немският национален тим ми бе станал любим отбор, а малко след това и „Байерн“ Мюнхен от клубните отбори. Било писано да се озова точно в провинция Бавария (Bayern на немски) и съм тук вече седма година. Само през лятото, по време на големия отпуск, се връщам за месец в Кърджали и после пак обратно.

Гурбетът не е лесно нещо.

Човек никога не може да свикне напълно. Винаги го влече родния край. И както ние, гурбетчиите, жадно попиваме всяка снимка и всяка информация от Кърджали и тя жегва сърцето като месо на скара, вероятно по същия начин и кърджалийци биха искали да усетят атмосферата на техни близки в чужбина. Поради което реших да разкажа някои подробности от тукашното пребиваване.

Живот няма да кажа, напълно умишлено.

Тук, където няма близки, познати и приятели, няма и възможности за забавление, а битието опира единствено до работа и опит за подобрение на личните финанси.

Преди да дойда тук, четях за високите стандарти на живот в някои европейски и особено Скандинавските страни. Оказа се, че това е самореклама от тяхна страна, за да могат да привлекат повече черноработници. Германците не работят тежка работа или такава, изискваща физически усилия. Само в офиси и където е лекото и мекото. Всичко останало се върши от чужденци от Източна Европа, Африка и Азия.

Ако не сме ние, немската икономика ще умре буквално за един ден,

няма да издържи и 24 часа. Защото няма кой да работи. А чужденците в Германия, по официална статистика, са над 20% от населението.

И така, за нас остават всички работи в сферата на строителството, транспорта, селското стопанство, работата във фабрики и всякакви услуги като сервитьорство, готвене, чистене и подобни.

Живея в средно голям град и това е напълно естествено, имайки предвид, че само Берлин, Хамбург и Мюнхен са многомилионни градове. Но дори тук живеят и работят над 5 000 сънародници, като има доста от Родопите, макар че повечето са от Северна България и предимно от Велико Търново.

Мнозинството от мъжете тук са строители и шофьори, а жените - предимно чистачки. Но няма много голямо значение какво работиш. Чистач или лекар. Поради данъчното облагане.

Заплащането е на часова ставка - минимално 14 евро на час.

Но това е брутната сума. А колко от тях ти остават чисти? Германия има много особена данъчна система. Колкото ти е по-висока брутната заплата, толкова по-малко вземаш нетни. Понеже данъчната ставка започва от 14% и се увеличава с нарастване на доходите, докато стигне до максималната данъчна ставка от 45%. Плюс законовите социални осигуровки, които също растат с доходите.

Така че, колкото повече работиш и колкото по-висока заплата вземаш, толкова по-малко получаваш чисти. Това е абсолютно демотивиращо за всяка една работа, особено за по-високо платените.

Напомня ми на тоталитарния режим, понеже по този начин заплатите почти се приравняват.

И почва да не ти пука дали си чистач или лекар. Ако брутната ти годишна заплата е от 10 хиляди до 58 хиляди евро, данъкът ти расте по геометрична прогресия от 14 % до 42%. А ако ти е над 58 хиляди евро (над 4883 евро месечно) данъкът става 42%.

Поради тази причина много нашенци работят допълнителна втора работа-така наречената "мини джоб", която не се облага с данъци. Нямаш право на трета работа. Но това е само законово.  Една моя колежка от Велико Търново, от влашки произход, която е чистачка,  така си уреди нещата, че се води на 6 работи: нейната основна плюс още 5 "мини джоба". На имената на други 4 нейни познати. Искаше дори и на мое име, ако вече не съм записан за "мини джоб". И по този начин си докарва около 5 000 евро месечно, избягвайки данъчното облагане. И така от години. Ние, българите, сме шампиони в "откриването на вратички".

Човек има две ръце и два крака. И само 24 часа на разположение.

Щом не става с легална работа, търси се начин за прецакване на данъчното законодателство. А самият законодател сякаш неволно поощрява това. В края на календарната година се подават данъчни декларации,  в резултат на което ти се удържат допълнителни пари от спечеленото през годината или ти се възстановяват.

Една друга моя приятелка, завършила Шуменския университет и после още едно висше в Германия, отвори своя фирма, като дейността й е попълване на данъчни декларации. Вече има над 500 клиенти българи, които срещат затруднения с попълването на декларацията си. Тя го прави за 10-15 минути и взема за тази услуга по 50 евро на човек. Веднъж не се сдържах и се пошегувах с нея: "И проститутките вземат по 50 евро за 10-15 минути, но твоята работа е много по-приятна. Изкарваш си парите без да пъшкаш." И тя се усмихна: "Ами кой за каквото е учил".

Та така. Не знам дали за проститутка се учи, но и този бизнес е запазен за жените от Източна Европа. Румънки, българки, рускини и от 2 години вече и много украинки, предимно изпълняват сексуални услуги. В кръга на шегата,  мадамите от Западна Европа к*р хващат, с такава работа не се занимават.

Много сънародници ползват услугите на жриците за утеха. И то дори, когато съпругите и децата им са тук и живеят заедно. Явно търсенето никога няма да спре. Физиологични нужди. По-особеното в този бизнес е, че в Германия проституцията е абсолютно легална и се извършва в строго определен район, предимно промишлен, или в покрайнините. Всички бардаци са на едно място. Не е разпръснато по хотели и квартири. Може би това е основната причина гастарбайтерите да предпочитат секс-туризма у дома. Някак по-романтично изглежда в сравнение с бардаци в затънтени райони.

Колкото до другите забавления - става въпрос за коренно различна култура.

Културния шок не можах да го преживея.

Чувството ми е като още от първия ден. Заведенията не са масово посещавани. Тук не идват да се забавляват всички, както в България, а само такива, които си нямат работа. Разбирай - пенсионери. Млади хора и заведения е абсолютно нетипична комбинация в Германия. Дори след работа, всеки се прибира у дома си и няма подобна култура на обществено забавление. Още повече, че сякаш има вечерен час. В 22.00 часа зимно време и в 23.00 часа лятно време повечето ресторанти и барове затварят. Дори на популярните бирени фестивали в полунощ най-късно се пускат кепенците и десетки хиляди хора биват изгонвани от охраната. Вечерен час за "забавления". Тъкмо в разгара на купона. А, ние в България излизаме, когато заведенията в Германия затварят. Особено лятно време. Особено на дискотека. Тук купони и забавления в истинския смисъл на думата няма. Дори и дискотеките са само място за посещение на тийнейджъри и наркомани, и нямат никакъв емоционален заряд.

Излезеш ли в Кърджали, от сутрин до вечер има къде да седнеш да пийнеш кафе. Тук пиенето на кафе е непопулярно и подобни места, където да се предлага, са рядкост. Явно това се счита за безделие. И където се срещат такива заведения, то там сядат само пенсионери. И денем, и вечер. Но не хора в работоспособна възраст. Спиртните напитки са още по-непопулярни. Те почти не се предлагат, а там където можеш да си поръчаш, стандартът за ракия е 20 милиграма.

Веднъж поръчах в едно заведение 35 ракии, за да може да почувствам усещането за бутилка.

Популярното питие тук е бирата. Има над 1 500 марки бира. В магазините можеш да си купиш и за 50 евроцента, но по заведенията са от 3,5 до 5 евро и ако си любител на пиенето и излезеш на ресторант, пък си поръчаш и салатка, и мезенце, то парите, които си заработил за деня, вероятно няма да ти стигнат.

Кухнята в Германия е под всякаква критика. Дали ще умреш от глад или ще се чувстваш тревопасно животно, е въпрос на твой избор. Но не можеш да хапнеш нещо вкусно. Почти навсякъде предлагат единствено наденички, картофки, хамбургери и едно популярно тестено изделие от яйца и брашно, наречено "шпецле". С това се изчерпва немската кухня.

И най-неприятното от всички усещания...

За 7 години в Германия не видях толкова красиви жени, колкото за 5 минути в България.

Абсолютно загубих всякакво усещане за естетика. Няма никаква женственост в жените. Генетика, смущаваща до алергичност. А, облеклото е унисекс. Анцузи, дънки, широки панталони и маратонки. Ако видиш жена с рокля, пола, ботушки или прилепнали дрехи, може да се обзаложиш, че е рускиня и няма да загубиш. Всички останали етноси са  възприели и са се приспособили към този "комфортен етикет" на обличане и може да имаш чувството, че си някъде между Афганистан и Иран.

А, времето? То е вечно мрачно, вечно дъждовно и духа вятър. Ако някой ден видиш слънцето, почваш да благодариш на Всевишния. За времето от юни досега слънчеви дни имаше не повече от пръстите на ръцете...“