Не чакайте инвеститори в предприятия: Бъдещето е в блокове, заради… еврото от гурбета

-А, кога се върна?

-Преди дни.

-Сватба ще вдигаш ли?

-Само годеж сега.

-Доста години направи, кога замина за там?

-Още на 19…

Разговор във фризьорски салон в родопския град. Няколко клиенти. Само един от тях „тукашен“. Всички останали-завърнали се за празниците гастарбайтери в западните части на континента. Говори се за почивка, планове, харчене на пари, ковид мерките в другия свят и т.н.

Още малко и всички завърнали се отново ще поемат към работните си места.

„На 19 години едно време влизахме в казарма, ей. Вие сега ходите по други държави“, казва собственикът на салона.

„Пари правим“, отговаря новодошлият.

 

Град, който се развива около еврото на гурбетчиите

 

80 на сто от купувачите на жилища в Родопите са хора, работили зад граница. Инвестицията в имот е най-предпочитаната от родните гурбетчии. Именно този профил на купувача пък предопредели бума в строителството в последните десетилетия в региона. Квартали в кварталите изникнаха в Кърджали. Всяка зелена площ е „заплюта“ от инвеститори, които пък разчитат на гастарбайтерите, за които жилището ще бъде 2+.

Картинката на места във „Възрожденци“ е „Осем нови блока около една стара кооперация“.

Развитието на града се завъртя около хората, напускащи го. Колкото и странно да звучи. Бизнесът с имоти е най-добре развиващия се. Фабрики, заводи, предприятия-мъка. Липса на работна ръка, на качествени кадри, ще продължава да тежи и в бъдеще. Градът край Арда може да се развива единствено в сектора на услугите. Същото важи и за Смолян. Там като цяло строителният сектор е в дълбока кома. И двата областни града се развиват около еврото от гурбетчиите. А то се насочва към недвижимите имоти.

 

Търсят се…, няма ги

 

В същото време бизнесът изнемогва. Мантрите „Търсим чужди инвеститори“ остават заложници на план-програмите, чието изпълнение ще се отлага с по „петилетка“ напред. Няма как да се инвестира в големи производствени мощности в региона при липса на квалифицирана работна ръка. Или просто голямата компания трябва да е „паднала от Марс“.

Десетки свободни места от месеци. Търсят се от шивачки до инженери и лекари. За последните хроничният недостиг е от години. Промяна няма да има и през следващите. Ситуацията вече е такава, че „Читав сервитьор не можем да намерим, вие инженер търсите“. Една и от основните причини за несбъднатата, но окрякана доволно, нова промишлена зона в Кърджали. Както и ред други, но не е по темата.

Отворените граници на Евросъюза оставиха страната, и региона в частност, без работна ръка. В същото време вече се внасят работници от Украйна, Молдова, Босна, Сърбия.

България се закотви на дъното по всички показатели в ЕС и този процес предопредели огромната миграция. Загубените години в пропагандни анализи за невиждания ни икономически растеж обслужваха единствено партийни централи, но реалностите ще бъдат много трудно превъзмогнати, предвид и на ситуацията в световен мащаб. С други думи-заминаващите ще продължат да бъдат повече от завръщащите се. Докато в същото време икономиката на страната ни ще продължи да се олицетворява с производство на маркучи и чистачки за автомобилната индустрия. Както и в строежа на молове и блокове.

 

У дома…

 

Разбира български, но не може да пише. В същото време работи в строителството срещу 35 лева на ден, но без трудов договор.

Тъжна констатация за ситуацията в региона. Разкритията бяха направени от служители на Инспекцията по труда след проверка на строителен обект. Няколко работници са наети за изграждане на груб строеж на жилищна сграда. Надникът им бил по 35 лева на човек. Единият от дюлгерите владеел български, но не можел да пише. Затова негов колега попълнил декларацията му пред проверяващите, докато строителният работник диктувал. Оказва се, че нямал трудов или граждански договор. Нает бил с работно време от 8 до 17 часа. Петимата служители започнали работа две седмици преди проверката. Разбира се, след нея вече били предоставени договорите им. Това обаче коства на работодателя съответната глоба.

„Трудно се намира квалифицирана работна ръка, всичко читаво е зад граница“, обяснява ръководител на строителна бригада в региона.

„Наемаме служители, които не могат да си попълнят сами молбите за започване на работа. Ниското ниво на образование е риск за всеки. Тези хора работят на машини, които струват милиони“, пък призна преди време изпълнителен директор на едно от големите предприятия в областта.

 

Има хляб за всеки

 

Пълно с фризьорски салони в града край Арда. Из тях пък чираци колкото искаш. Ренесанс на занаятите. „Сега мете, после започва да довършва прически, след това сам да прави и после-към Германия, Нидерландия“, казва собственик на бръснарница. Самият той е работил зад граница няколко години. Резултатът е „Купих два апартамента, кола. Сега вадя по 100-150 лева на ден от салона, стигат. Като заминат тези момчета ще направят същото. Ще натрупат пари и после се връщат и отварят тук салони. Не ме плаши конкуренцията, хляб има за всички“, споделя още около 30-годишният фризьор.

 

Ама в завода…

 

Хляб има за всички, но не и достатъчно работници из предприятията. Бизнесът иска можещи кадри, кадрите искат европейски заплати, защото така или иначе вратите към топ икономиките в ЕС са постоянно отворени.

„Търсят се хора от други държави. Много напускат заради условията, други заради заплащането. Няма атрактивност. Няма бонуси, няма други придобивки. Заплатата започва да расте след някоя си година. Кой има време да чака? Ако се подобрят условията, много хора дори биха се завърнали от чужбина, за да си работят у дома. Все пак семействата им са все още тук. Но от едната страна имаме само изисквания, а насреща нищо“, коментира дългогодишен служител в едно от големите предприятия в региона.

 

Ноу-хау, но със срок на годност

 

Наемите на жилищата в Крумовград достигнаха столичните, надминавайки отдавна тези в Кърджали. В малкото градче в периферията стандартът осезаемо се вдигна след като заработи откритият рудник „Ада тепе“. Десетките служители в болшинството си са местни жители. Някои дори завърнали се от чужбина заради условията, които предлага компанията „Дънди Прешъс“. Заплатите не спряха да растат дори в разгара на пандемията и икономическата криза. Фондът за подпомагане на малкия бизнес, създаден от „Дънди“, вече е финансирал десетки проекти на предприемачи, които успешно се справят дори и в малкия град. ЕС така и не стъпи в някои части на страната, но определено отдавна се е настанил в Крумовград благодарение на канадската компания, която нагледно показа какво значи „Печеля аз, печелиш и ти“. Инвестиции в собствените кадри, в инфраструктура, социални дейности, здраве. Това се случва в Крумовград.

Но всичко е със срок на годност. Запасите на рудника не са неизчерпаеми и след няколко години всичко това ще приключи. Амбицията на компанията е за този период да подпомогне в максимална степен читавите идеи за бизнес на малки и средни предприятия, извън тази сфера, за да остане една работеща регионална икономика и след закриването на рудника.

Разбира се, всичко това зависи и от идеите на местните хора.

Зададеният тон пък може да се използва от останалите структуроопределящи предприятия в Родопите. Дори е наложително. В противен случай-хоризонтите не са никак далечни. Работната ръка ще продължава да бяга, а инвестициите в планината ще бъдат в блокове, магазини и кръчми.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Строежи на всяка свободна площ

-В завода

-На рудника