Гняв, примирение, маски и „заразната инфлация“

През месец март започва третата година на коронавирусната пандемия. За този период през какво ли не преминахме. Тотално затваряне по къщите, загуба на близки и работни места, мизерия, има вирус, няма вирус, несигурност относно ваксините, ваксиниране, щамове с букви от гръцката азбука, онлайн обучение на студенти и ученици. За капак тази зима тежки сметки за ток, дърва, пелети и чудовищна инфлация.

В началото родопчани лудо се интересуваха кой се е разболял с ковид, съпротивляваха се на маски и дезинфектанти, не вярваха във вируса, четяха конспиративни теории. След това вече никой не се интересуваше кой е болен, маските станаха част от ежедневието ни, болните и починалите бяха статистика, много тъжна.

 

Първо гняв, после доброволна изолация

 

В началото на пандемията бяхме гневни, че заради противоепидемичните мерки трябва да си стоим вкъщи, а сега ни е най-добре да сме си по домовете. Сами поискахме  да сме по стаите си, с „райбера“ отвътре. Сега улиците вечер са празни не заради ограничения, а заради предпочитания уют, спокойствие и сигурност по домовете. 

„Не ми се излиза в този тъп град, не мога да гледам едни и същи хора затова дай да си полафим по телефона“. Това е най-честият аргумент за телефонните разговори. „Добре, че има опции да не се вижда кога си на линия в месинджъра и вайбъра, защото не ми се пише с никого. Искам да си почивам, не ми се занимава да пиша. Всеки се чувства длъжен да те ангажира, сутрин да ти праща цветенца и картинки с кафета и да ти пожелава приятен и прекрасен ден“, споделя смолянчанка, на която й е писнало и от социалните мрежи.

 

„Прегръдка“ от два метра

 

Не сме същите, наистина. Вървим  по улиците, интуитивно заобикаляме  хората, леко се дистанцираме  и внезапно срещу нас върви приятел, когото не сме виждали от месеци. Приближаваме и не знаем - осмеляваме ли се да го прегърнем, подаваме ли си ръка като в света от вчера или заставаме автоматично на два метра и се усмихваме неловко.

Говорим на разстояние, ако от неудобство се здрависаме, веднага слагаме дезинфектант на ръцете си. Него не сме го оставили, носим си го в чанти, джобове, за да ни е на разположение и да си намажем ръцете като влизаме в някое учреждение. И маските ги носим дори под брадичката ни. Свикнахме с тях, даже в студените зимни месеци не ги сваляме и навън, защото ни е топло и най-важно сигурно. А преди, когато бяха задължителни и навън, бяхме гневни.

По улиците и учрежденията трудно ще видите усмихнати и вежливи хора. Но това не е толкова от карантината, колкото от обхваналото ги отчаяние, глад и инфлация.

Не сме същите отдавна. Вървим  по улицата, заобикаляме  хората, дистанцираме се и  вече се радваме, че през маската не могат да ни познаят и ни подминават. Ще чуете и израза „добре, че е маската да не ме спира никой, не ми се контактува“.

 

Положителното

 

Положителното е, че все пак има някакво съживяване към нормалния ни живот отпреди. Студентите и учениците упорито настояват да си ходят присъствено на обучение. Хората посещават заведения повече отпреди. Смолянчани споделят, че за 14 февруари е нямало свободно място по смолянските кръчми, дори са работили с резервации. Собствениците пък казват, че ще е така пълно и за 8-ми март и после не се знае, може би по Великденските празници.  Никой и не пита вече в заведенията имате ли сертификат. Хората вече са изтощени и изтормозени от стоенето вкъщи колкото, и да са свикнали  с това. Искат да излезнат, да се срещнат с приятели и да общуват. Вече не е достатъчно само да си говорят по телефона, или да си чатят по социалните мрежи, искат социалния контакт. Може би най-много ни липсва общуването. Ще чуете и репликата: „Искам си на работа, сред колеги, шегуваме се и общуваме“. Колкото и да е странно хората искат да ходят на работа, защото там контактуват.

Може би вече свикнахме с пандемията, мерките, ограниченията  и се научихме да живеем с тях. Разбрахме и оценихме колко е хубаво да общуваме и да се виждаме. Вкъщи се чувстваме сигурни, затваряме се с нашите мисли, болки и проблеми и не допускаме никой до тях. 

 

Инфлацията „заразява“

 

Хората не ги мъчи толкова пандемията колкото инфлацията, сметките за ток и  заемите. На този фон родопчани  пак се хвърлиха да теглят бързи кредити. От офиси на тези финансови институции в Смолян казват, че много хора търсят услугите им за суми от 200 до 1000  лв. предимно. Родопчани теглят за сметки и храна, за нищо друго, казват от фирмите за бързи кредити. Може би затова, вървейки  по улицата, виждате как уличните стълбове и заграждения са превзети от реклами за такива кредити, дори и некролозите на покойниците не са пощадени, сред ликовете им са разлепени брошури обещават лесни пари, които много трудно се връщат.

Дойде време не толкова да ни мъчи пандемията, а как да оцеляваме. Затова понякога най-добрият избор е да се затвориш вкъщи, където е твоята сигурна крепост. И да мечтаеш, и да чакаш да дойде лятото, за да работиш по морето или да отидеш в чужбина. Продължаваме с оцеляването, ковида и постковида. 

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Така изглеждаха улиците в Смолян по време на пандемията. Сега отново са празни

-Учениците искат да са си в класните стаи

-Всеки се е затворим у дома с болката и проблемите си