Пътят на далаверата: От контейнера до родопския дом

Преди години, когато излизането зад граница бе трудно постижима цел, а граничните баири бяха опасни с триметрови заграждения, родопският край бе рай за каналджиите. Десетки жители на пограничните селища в областта изкарваха добри пари с превод през границата на организирани групи, търсещи по-добър живот в чужбина. Кога успешно, кога не, родопската граница са преминали десетки гастарбайтери, някои от които вече са със солидно положение в Западния свят.

В наши дни това по-скоро вече е история, а разказите за успешното пресичане на „желязната завеса" звучат като хайдушка легенда в местните кръчми. Днес бягството в чужбина е лесно, колкото достигането до Пловдив или София. Стига да имаш някой лев за билет и познат, който да те уреди на работа. Докато в Смолян и Кърджали бизнесът с „екскурзианти" в чужбина почти не съществува, градове само на по 100 км го предлагат успешно. От години хиляди смолянчани се трудят в различни страни, като най-предпочитани са Испания, Гърция, Англия и Германия. Изобретателни както винаги, те отново изумиха своите съграждани от тук, създавайки нов вид „туризъм"-внос на техника срещу заплащане. От години тираджии, собственици на микробуси, дори автобусни шофьори превозват тонове техника, намерена по кошовете за смет в чужбина. Още с встъпването си в чужда държава смолянчани се изумяват с оставането до кошовете за смет телевизори, компютри, печки и други.

„Испанците или живеят много добре, или са без акъл, че изхвърлят толкова ценни неща на боклука", разказва Сребрин Иванов от Смолян, който от пет години живее и работи в Испания. Още от първия ден, той е започнал да събира бяла и черна техника, която ремонтира и изпраща на близките си в България. Често уредите са без сериозни повреди и се поправят с лекота.

„Само за два месеца изпратих четири телевизора, две перални, три компютъра и ред друга техника, за която в България не можех и да си помисля", коментира Иванов. За да достави техниката в Смолян, той плащал между 100 и 150 евро на курс. Като него има още десетки българи, които събират старата техника, изоставена по улиците в заможните страни и правят бизнес у нас. Добър е и доходът на превозвачите, които трябва да транспортират стоката.

Елена Хаджиева

 

На снимката: Нашенци пътуват към по-доброто място в Европа. Фериботът за Италия