„Желязната лейди“ пасти да яде: По релсите за сирене и буркани…

24smolian.com/Общество/Регион

Тя върви по релсите така, сякаш познава всеки камък сред тях, дори поименно. Забързана, уверена. А ние изоставащи. Едва догонваме.

Извръща поглед и го хвърля предизвикателно, с насмешка. Подиграва ни се.

Върви Айшето и хич не й дреме. Дори вади в движение цигара, лапа и запалва. Пуска дим като локомотив, който води разкатани вагони. Пуфка и вика „Айде, бе!“.

Следва горичка, после мост. Най-дългият въжен на Балканите.

Родопчанката слиза на другия бряг и отваря караваната си. Мята една покривка, за която вятърът има друго мнение и праща в неизвестна посока.

Вади цялата стока. Предлага от чай до мастика.

Турското кафе e 4 лева.

-По-скъпо е от Брюксел, абла!-вика гостът.

-Там не ме интересува, при мен е толкова-отговаря.

Уникален търговец!

 

Жената село

 

Тя е като жената село. Само с погледа си излъчва чувство на собственост. Оглежда навред сякаш притежава всичко.

Тя е една родопчанка в едно откъснато от света село. До него се стига трудно. През релси, гора, мост. Жителите са малцина, туристите стотици. Все идват, за да се снимат на висящото съоръжение над язовир „Студен кладенец“. На отсрещния бряг пък ги чака Айше. Намаханата дама, за която мъжеството е въпрос на принцип. Корава, откровена, отглеждаща крави.

 

„Продадох четири телета в буркани за един летен сезон.

 

Не стигнаха. Още търсят хората“, споделя за туристите. А те все търсят, нещо истинско. Подправки, месо, мед. Пият и от най-скъпото турско кафе в региона. Както и казват – по-скъпо и от това в Брюксел.

Нея столицата на Белгия не я вълнува. Тя си знае своя рай. Своята гледка, своето Аз. Тя отстоява своето повече отколкото всите политици в иначе силния на книга Европейски съюз.

 

Тя трябва да бъде премиер на тази държава.

 

Направо ще разкатае и посолства, и комисари, и… Дреми й, дали папата ще я гали по главата или американският президент ще я приеме. По-скоро те трябва да искат среща с нея, но на неин терен. В село Лисиците. И да са наясно с маршрута-релси, гора, мост-после Айше. Пък тя ще им обясни за истинския живот.

„Четири телета не им стигнаха, бре!“, казва относно туристите.

Продава и си знае цената.

„Желязната лейди“ на Великобритания пасти да яде с нейните пингвини на Фоклендските острови.

Селото е малко, едва от няколко души. Мир и сговор. По-малко говор. Рядко можеш да обелиш думи с някого. Но и не трябва. Тук ритъмът си знае своето. Той не спира. Кръговрат на истинското.  Тук мрънкане няма. Непозната материя е.

Така е по нашите села. Обезлюдяват. Напът да изчезнат. Но все още носители на храбростта на един малък народ. Той не се пречупва, докато не загине и последният жител…

 

Исмет е в обора от… 55 години

 

Звук на чанове, куче в бойна готовност срещу новодошли. Стопанинът обаче усмихнат, изпосталял, леко прегърбен.

„Имаш ли животни, все едно си арестуван. Гледаш ли кози пък-направо си в затвора“, споделя Исмет Хасан от родопското село Горски извор.

От 5-годишен е овчар. И това прави от 55 години.

„Не можеш да кажеш на миризмата на тор да почака, че дай да отскоча до Кирково или Бенковски. Че дори на пазарния ден. Яж, пий с приятели-няма! Животните чакат, оборът чака“, казва мъжът.

Да отглеждаш кози е 100 пъти по-трудна работа от овцете. Като дяволи са. Навсякъде се катерят, хранят се само с листа, паднало на земята не докосват. И стопанинът след тях по чукарите. Справял се е и с тях. Но с овцете е далеч по-лесно. Те си почиват през деня, полегнал край тях и той го прави.

Исмет, „затворникът“ в малкото стопанство, което препраща в отминали епохи…

 

Конят и стопанката

 

Тя има крави, телета, но най-ценното за нея е конят.

„Винаги сме имали коне. Още като бях малко дете. Това животно е от голямо значение. Не всеки разбира. Това е друг добитък. Стопанство без кон не е селско, а градско“, споделя една родопчанка, която няма да замени селото за града.

 

Сълзите за говедата

 

Той рони сълзи, той стига до съд. Избили са 18 от говедата му. Защото били заразени. В съседна ферма, заради същата зараза, пращат животните в кланица, като „изклащат“ стопанина с по 50 стотинки на килограм.

3 251 лева за тон заразено с бруцелоза говеждо. На тази цена ще бъде овъзмезден собственик на обор в района на родпоско село. Мъжът осъди Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). Делото пред Административния съд бе заведено с мотив, че умъртвените 18 крави на стопанина са били обезщетени далеч под реалната стойност.

Огнище на заразата бе открито на границата на областите Кърджали и Смолян през октомври м.г. 18 крави бяха убити във ферма. От ОБДХ определиха да бъдат изплатени на собственика 24 826 лева или по 2 634 лева за тон. Актът на обезщетение е за общо 9290 килограма говеждо. Съдът обаче прецени, че стопанинът е бил прав и определи обезщетението да е в размер на 30 235 лева.

 

„Гледката беше ужасяваща.

 

Отвратително е да гледаш как невинните животни се убиват целенасочено и как целият ти труд през всичките тези години отива на вятъра“.

Това сподели родопчанинът.

„Всяка година ветеринари от района правят изследвания за различни болести на животните, които отглеждаме. Пробите от млякото на моите животни се оказаха съмнителни и затова се наложи и направата на кръвни проби, които се оказаха положителни.

 

Ние до последно не знаехме кои и колко животни са заразени.

 

Аз не бях във фермата, когато са дошли да умъртвяват животните. Обадиха ми се по-късно, че е дошъл багер, с който да се съберат говедата. Общо 18 са убитите животни, а на останалите са направени повторни изследвания като пробите от тях са отрицателни. Аз не мога да разбера защо пробите не са изпратени и до други клиники, а са направени само от районните ветеринари“, споделя още дългогодишният животновъд.

2 седмици след случая в друга ферма в района има положителна проба за бруцелоза. Правят се изследвания и на останалия добитък. По-късно 14 животни са откарани в кланица. С решение на дирекцията по безопасност на храните. Оказва се, че след термична обработка не били опасни. Ами ако станат на суджуци? А и защо хората не си ги заколят? Защо не ги направят на буркани и продадат на отчаяни за истинско месо туристи?

Все въпроси, но без отговор.

„Родопи voice“