В тихия родопски град: Веселие и глъч се чуват само по… беседки, магазинчета и гаражи

Лятото е в разгара си, много голяма част от смолянчани обаче не могат да си позволят отпуски по морето или някъде другаде поради липсата на средства. Няма пари  и за  заведения, защото излиза скъпо. Какво става в Смолян, къде са хората? Областният град е заприличал на голямо село, особено вечер. Убийствено празни улици и кръчми. Този въпрос си задават местните, които са останали тук, задават си го с тъга. Оказва се обаче, че хората са намерили алтернатива да разпускат, да се събират, да се почерпят като се радват на хладните летни вечери. Беседките по детските площадки и около блоковете са пълни с хора.

Нарязани мезета, салати от краставици и домати, изпечени евтини кебапчета, бира, домашна ракийка и минерална вода.

Всичко е чинно подредено на масичката в беседката, има пластмасови чашки и прибори. Купонът излиза по два-три лева на човек, а още по-хубаво, е че хлапетата не досаждат на родителите си, защото си играят на детската площадка до беседката. Дори можеш да си представиш, че си на морето, шегуват се хората. Имат си и музика, защото над площадката има заведение, което е празно и очаква клиенти. Именно такова предпочитано място е беседката под бар „Отмора"  на стария център в Смолян. До късно вечерта хората прекарват на беседката, а малчуганите играят на воля на детската площадка.

Навсякъде около блоковете по града и кварталите, където има беседки е много оживено и пълно с народ. Всеки е изкарал от хладилника каквото има и купонът започва. На хората им е приятно, защото се познават и могат да коментират всякакви теми. Доста от тях изкарват китари и акордеони и пеят песни от доброто старо време, което придава допълнителен колорит на вечерта.

По ларгото на Смолян може да няма хора, заведенията да затварят в 22.00 часа, но около блоковете е пълно и купонът продължава до полунощ.

Другият хит от години са кварталните гаражи, които са едновременно кръчма и магазин. „ Бягам от жена ми, затова идвам тук", шеговито посочва 48- годишният Живко, който почти всяка вечер се събира със съкварталците по на ракийка в един приспособен гараж на Новия център. Мъжът веднага откликвал, когато съпругата му го прати до магазина и много често след часове се прибира с хляба и яйцата, но следвали и скандали от закъснението му. Хората предпочитат приспособените бакалии, защото всеки може да си донесе алкохол, магазинерът пък ще нареже за мезе хамбургски салам, който е малко над 2 лв., както и два - три домата и една краставица за салатка  и като няколко души си разделят парите, излиза на сметка. Срещаш сродни души, близо си до вас и можеш да лъжеш за подвизите си като войник, женските завоевания  и всеки ще ти повярва, посочва шеговито собственик на гаражен магазин. 

„Другото предимство е, че може да ти запишат на вересия освен хляба и едно патронче ракия или бира, за да разпуснеш. Някак си се сплотяваме и ставаме по-човечни", категоричен е Минчо, който е на 68  години. „Тук си споделяме и си помагаме. Кой откъде е купил дърва, картофи, какви са цените. Някои пък съпруги нямат нищо против половинките им да се запиват по кварталните кръчми и даже им носят за мезе баница или салата от варени картофи", споделят посетители. Освен, че си разменят шеги, хората си споделят проблемите и си помагат. Възмущават се на всички политици, коментират масовите убийства и самоубийства на деца и се молят техните да не ги достигне подобна съдба.

Уморените от мизерия

„Родопчани се умориха от мизерия и лъжи и от тежкия живот и капят като круши, умират. Затова си пийваме, за да се успокоим, да се разтоварим, ако можем да си помогнем, то иначе не се издържа", споделят посетители на гаражите-кръчми. Магазинерите пък също живеят в района, познават си клиентите, дават им на вересия до заплата или пенсия. „Трябва да оцеляваме, ние родопчани сме жилави, няма да се дадем. Напук на мизерията. В магазина е забавно, има живот, смях, тъга, а често и караници, породени от различните симпатии към местни и национални политици. Знам си клиентите и веднага усещам кой липсва от компанията. Жалко, че някои си отидоха от този свят", споделя собственик на гаражно магазинче. 

Обектите, превърнати и в кръчми, обединяват хората, вътре е уютно, пространството е малко,  с колкото и хората се задоволяват в ежедневието си. Беседките пък са прекрасни, за да изкараш вечерта на открито, а домът ти е близко – няма таксита и излишни харчове по заведения. Дори ако нямаш пари съседите ще те поканят на купона и ще ти кажат, че когато имаш и ти ще почерпиш.

Хората се забавляват и разпускат от трудното ежедневие и си стават по-близки, а не липсва и романтика. През останалото време всеки се е свил в „черупката" си, както се казва,  и се е лишил от всякакви удоволствия, които преди години си е доставял.          

Затова, ако вечер се разходите по кварталите на Смолян, единствено се усеща живот именно в тези гаражчета и беседки. Вървейки ще чуете смях, спор, музика, детски глъч, а като подминете ще ви обземе отново тишината, която въпреки спокойния град, е страшна. Страшна, защото Смолян обезлюдява, а за тези които са останали всеки ден е изпитание как ще оцелеят.   

Николай Михайлов

На снимките:

-Беседка за запивка край детска площадка

-Смолян след падане на мрак-тихо и страховито

24smolian.com