Би Би Си: Българската държава се топи, селото изчезва! През 2050-та година в Смолянско ще живеят едва 47 071 души

През 1989 година почти 9 милиона души живееха в България. Сега, те са малко над 7 милиона. Това се казва в репортаж на Би Би Би озаглавен „Защо се срива българското население?“, преведен от Бгнес. До 2050 година се очаква населението да падне под 5,5 милиона души. А до края на века то може да стане половината от сегашното.

"В провинция Перник направих рядко откритие. Това не е традиционната бродирана вълнена носия на Стоян Евтимов, която го прави необичаен, а фактът, че този мъж на около 39-те живее на село“, разказва авторката на материала.

"Всички мои приятели, които съм израснал тук, отдавна са напуснали",

казва той. Подобно на много млади българи, те са се преместили в градовете в търсене на работа. Стоян смята, че е щастлив да има работа в планинското село Пещера, водейки фолклорната група и организирайки ежегоден музикален фестивал в опит да съживи традиционния брак и селото. Въпреки това, той намира живота в селото за безперспективен. "Невъзможно е да се намери някой, който да се ожени тук, в селото, или в селата наоколо, просто защото няма млади хора. Единствената възможност да намеря някого е в града. Би било много тъжно и трудно да напусна селото, но в определен момент ще трябва да го направя", признава той.

Българските села губят населението си от десетилетия.

След падането на комунизма през 1989 година и разпадането на колективните стопанства тази тенденция за обезлюдяване на селата и преместване в градовете се изостри. Освен това много хора продължават да търсят работа в чужбина. Има и още един фактор в намаляващото население на България - отчасти защото много млади възрастни са напуснали страната, раждаемостта е ниска.

„Последният път, когато се роди бебе в селото, беше преди 10 години“, припомня си магазинерката Стефка, чиито двама сина са се преместили в града. Малкото момиче и майка й сега живеят в Кипър, добавя тя. Огромното мнозинство от хората, които Стефка обслужва, са на възраст над 60 години. Рафтовете са слабо заредени, казва тя, защото няма много клиенти и тя се притеснява, че магазинът ще трябва да се затвори. В другите планински села магазините и училищата са затворени, спряна са и автобусните услуги. "Това село имаше около 600 души", казва 70-годишният Боян, живеещ в Калотинци. "Сега сме на 13. Някои са в гробището, а останалите са в градовете." В село Смиров дол Станка Петрова - баба Станка за онези, които я познават - седи под дървото на завой по планинския път и търпеливо чака мобилния магазин, който обслужва района.

"Аз съм родена в това село и си спомням, когато то беше наистина пълно с хора, беше толкова забавен и хубав животът, млади хора, стари хора", казва тя, обяснявайки, че хората се събираха и се наслаждаваха на традиционните танци. "Сега в селото няма никой и подобно нещо изобщо не може да се случи. На тази улица, например, откъдето дойдох, в миналото имаше много хора в къщите, а сега на нея живея само аз", казва тя.

Правителството въвежда редица мерки, за да се опита да се справи с обезлюдяването

чрез стимулиране на раждаемостта: предлага помощ за разходите по лечение на раждаемостта, грижа за децата и кредити, продължава журналистката. Насърчава също етническите българи, които живеят в чужбина, да се завърнат в страната. Но не желае да привлича други лица. "България няма нужда от необразовани бежанци", казва вицепремиерът Валери Симеонов, лидер на антиимигрантската партия "Обединените патриоти", която е част от коалиционното правителство. Българското общество няма да приеме и образовани и квалифицирани мигранти, добавя още Симеонов. "Те имат различна култура, различна религия, дори различни навици в ежедневието си. И благодаря на Бога, че България засега е една от най-добре защитените страни от мигрантския наплив в Европа", каза вицепремиерът. Той имаше пред вид вдигнатата ограда по границата с Турция, която обезкуражи мигрантите да влязат в страната. Българското правителство не вижда миграцията като възможно решение на проблема с намаляващото население на страната. Макар то да е пълно с идеи за увеличаване броя на родените български бебета, усещането в селските райони е, че политиците говорят, но не действат.

Преди да напусна планините, журналистката отново се натъква на Боян от село Калотинци, което се е стопило от 600 на 13 жители: "Ние сме изоставени. Изоставени от всички - от управляващи и от Бога. Политиците няма да направят нищо за нас, просто се интересуват от собствените си интереси, те не се интересуват от хората, особено от старите хора в селата, дори не се интересуват от младите хора, защото младите хора са в чужбина. Така че политиците изобщо не се интересуват и българската държава изчезва", казва той.

През 2050-та година в Родопите, на територията от Доспат до Кирково, в 17-те общини в Смолянско и Кърджалийско, ще живеят почти два пъти по-малко хора, отколкото са сега.

Това сочат прогнозните данни на Националния статистически институт.

През 2050 година в 7-те кърджалийски общини ще живеят само 93 830 човека. През 2060 година те ще са едва 87 444 души (45 689 мъже и 41 755 жени), смятат в НСИ.

В Смолянско напускащите с билет в една посока ще са повече. През 2050-та година в областта ще останат 47 071 човека, а през 2060-та – 41 223-ма (22 502 мъже и 18 721 жени). За сведение, в момента в Кърджалийско живеят 152 хиляди човека, а в Смолянско – 121 хиляди. 19 са селата без жители, след 3 десетилетия ще са 120. Десетки села ще бъдат с 1 до 5 жители.

Средно годишно към 3 000 души ще напускат двете области.

Днес от Националния статистически институт обявиха стряскащи данни за населението у нас.  2 милиона по-малко ще са българите и то само до 2070 година.

Според песимистичния сценарий на националната статистика населението у нас може да падне и под 5 милиона души.

Как ще живеят родопчани след 30 години? С какво ще се препитават? Какво ще правят по селата? Какво отговарят учените - четете по-късно само в 24smolian.com

24smolian.com