Много столетници и една рецепта: Работихме много, живяхме просто и ни хранеше земята!

Напоследък по медиите и в социалните мрежи се появяват все повече публикации за столетници, а на хората им е любопитно как се стига до 100 години, какво са яли, какъв живот са водили, изобщо каква е рецептата за дълголетие? Такава обаче няма. Всички споделят, че много са се трудили, живели са простичко, без да нараняват и обиждат някого, а са се хранили каквото земята даде. Обикновено с такива хора като говориш не виждаш никаква суета, те са скромни, смирени и търпеливи. Качества, които са дефицит в днешно време.

Тези, хора няма да ги чуете да се оплакват, да мрънкат или роптаят, а дори напротив – ще ви помогнат с каквото могат и то с усмивка. Те не търсят слава и почести, а гледат философски на всичко, което се случва.

В Смолянско имаше проблем с тока след бурния ураганен вятър през януари т.г. и веднага във Фейсбук бяха анатемосани от енергоразпределителното дружество та всички по веригата. То не бяха псувни, то не бяха обиди. В същото време по селата нямаха до два дни електричество  и никой не се оплака.  

Хората от селата в Родопите не се плашат нито от зимата, нито от бедствия.

Те са свикнали да оцеляват в планината. Тях няма да ги чуете да се оплакват, да недоволстват и да мрънкат. „Ние сме виждали всичко. От лятото се снабдяваме. Нагодила съм си всичко – олио, захар, свещи, леща, боб, брашно, дръвца. Всичко е тип –топ", споделя с усмивка възрастна жена от село Стража.

Мугленци, на които всяка зима при снеговалеж се случва да бъде затворен пътят, са сред тези родопчани, които не се оплакват и не обвиняват никога. Затова, че е затворен пътя пишат хора, които пътуват за селото, а самите мугленци мълчат.

Голямото снежно бедствие пред 2015 г. обедини още повече хората. Те се събираха  в кръчмите на свещи. „Имаше печка, топло беше и дните без ток минаваха по-лесно. Пийвахме и по една ракия. Сутрин пък всички мъже се хващаха на работа да помагат на екипите на ЕВН, да режат и разчистват дърва. Хората са трудолюбиви и са свикнали със суровите условия на живот в планината", коментираха кметските наместници.

През лятото възрастните хора си събират билки за чай и други болежки, сеят си картофи в градините, които могат гледат и животни.

Може да им е трудно, но гледат да се поддържа парчето земя, което имат.

В същото време внуците и децата им ги напират да продават парцелите и къщата, за да спечелят лесно пари. „Аз няма да ида на село, кой да я работи тази земя?". Това е най-честото изречение, което ще чуете от млади хора. Сега всеки иска наготово пари и лесна печалба, а че тази земя е отгледала много поколения родопчани няма значение за съвременния прагматичен човек.  

Последните мохикани

Хората от селата са последните мохикани на планината Родопи и са пред изчезване. Те са носители на ценности, които са отдавна загинали в днешното общество, затова не могат да се приспособят към условията на града, където всичко се случва виртуално и където връзката със земята я няма. Затова и с носталгия си спомняме колко хубаво беше при баба на село, а сега нашите деца няма къде да отидат и само стоят пред компютрите. Какво са младите хора сега, едно техническо общество, но без ценности, без морал и ясна перспектива за бъдещето си, обобщават с тъга  по –възрастните.

„Скарат се и се развеждат, не могат да се търпят и страдат децата. Убиват се от любов. Карат се какво да сготвят за вечеря и кой да го сготви, по цял ден си гледат телефоните, а къщата и децата чакат някой да ги сгоди, абе паратика (безсмислена) работа", коментира 87-годишната баба Велика. Възрастната жена е много против разводите. Според нея жената не може без мъжка подкрепа и обратно. Тя е вдовица от 27 години и казва, че животът й се е преобърнал като си е отишъл от този свят мъжът й. „Не си доглеждахме, сине, скараме се пък после си легнем и се оправим", припомня си възрастната жена с усмивка. Според нея, липсата на вяра е една от причините хората така да се променят, да не се търпят и да не държат на семейството. А съвременните технологии жената, с една дума, ги определи като „дяволи". 

Възрастните хора са мъдри и усещат накъде върви този глобален свят, затова искат до последно да си живеят по родните места, където е кръвната им връзка със земята и природата. Те няма да могат да се приспособят в свят, където хората не си помагат, а се гледат като вълци, където се влюбват и разлюбват в интернет, където са един до друг и си общуват не като си говорят, а като си пишат съобщения по смартфоните. Затова възрастните хора са последните мохикани, с които ще си отидат ценностите, запазили ни и съхранили през вековете.  И тъй като животът ни е онлайн, само ще гледаме снимки от онова истинско време, в което е имало любов, търпение, човещина и уют.

Николай Михайлов

24smolian.com