Повече от месец мина от заданието на Ахмед Доган за „трасиране на демократичния път за създаване на нова партия“. От онази декларация, която агент Сава пусна от тайната квартира.
Мисията бе поверена на Илхан Кючюк, Хасан Азис, Севим Али,
Ремзи Осман, Джейхан Ибрямов и прочие от тесния кръг на доктора по философия.
Още през юли посочихме, че безиден и немощен Доган хвърли за
последен път топката в полето на тези, които трупаха охолство благодарение на
партията и неговия лик по предизборни плакати. И нищо повече от това няма да се
случи. Бездействието и тишината на първенците в аграрния алианс продължава.
Трябваше да проведат някакви централни съвети и прочие събирания на клуба по
интереси „Никой да не ни пипне пипнатото“, но до този момент – нищо.
Защото това са хората, които останаха около Доган. От
личната прислуга да очакваш такива грандиозни подвизи е меко казано глупаво.
Няма хора, няма партия, останаха спомените за несметните
капитали, носещи властта, която десетилетия наред отвращаваше хората.
Да припомним и едно изречение от декларацията на Доган: „Вярвам,
че вашата решителност и политическа доблест, ще
възстанови доверието в парламентарната демокрация и върховенството на
закона“.
Това е някаква подигравка. Доблест, решителност, доверие.
Подобни думички не съществуват в речника на партийния
милионер.
Тишината продължава. Вече и с плакати на Доган не може да се
върне нещо безвъзвратно изгубено.
А, какво се случва по регионите на Ново начало?! Неспирни ремонти
и трасиране на пътища към нуждите на хората. Просто е. Но не е за елементарни
хора, за които политиката винаги се е дефинирала като ихтибари в сарая и
последващо лично облагодетелстване. Трудно е да се трасира повторно деребейлък.
