24smolian.com/Общество
Излезе от печат втората детска книга „Храбър - Три пъти синьо“ на Невена Делчева. Главният
герой е дете, което успява да се справи със загубата на близък човек и
настъпилият от това страх, благодарение на приятели.
Невена е родена и израснала в Смолян. Сега е ресурсен учител.
Омъжена е в Плевен, имат един син.
Съпругът ѝ също е учител. Семейството е посветено на доброто сред хората и в
училище.
Новоизлязлата ѝ нова книга е полезна не само за деца, макар
че може и да смути за това, че има
невидим герой, както и в живота ни, затова и първият ми въпрос към нея бе:
-Неви, защо
избра тази тема?
-Избрах темата за страха, защото тя присъства често в нашия
живот - този на децата, възрастните, а и доста често в моя собствен. Като
учител и родител се опитвам да поставям трудните теми за разговор, вместо само
да отхвърлям въпросите. В книгата се задава темата за загубата на близък човек
и трудността за продължаване напред след това. Смятам, че освен цветни и
забавни, детските книжки е хубаво да са полезни, да помагат за разрешаването на
някакъв проблем, за преминаването през трудност или дори да носят една
простичка утеха от това да разбереш, че не си сам, че и други изпитват същото като
теб. Страхът и тъгата могат да са самотно място, но когато има с кого да
споделим, минават много по-леко. И се чувстваш успял.
Успяла е и авторката
– книгата „Храбър – Три пъти синьо“ тихо, без шум търси своите читатели, защото
е нужна като знания и за справяне с
проблеми. По-скоро предлага, а не задължава – малките да получат опит, а за
големите /възрастните/ да проникнем по-дълбоко в детската душа и в събитията,
които преживяват децата.За мен не са изненада авторските ѝ умения. Познаваме се
с Невена Делчева от преди 16-17 години, когато
дойде в клуба „Деца журналисти“ към Младежкия православен център „Чисти
сърца“ в храм „Свети Висарион Смоленски“. Една от активните автори на детския
вестник „Чисти сърца“.
Ученичка беше в СОУ
„Св. Св Кирил и Методий“, с изразени милостивост и внимание към по-малки и
грижа към другите, отговорна към общите дейности. И си избра да е
ресурсен учител. Сега казва убедена: „Обичам работата си и не си
представям да работя нещо друго въпреки трудностите, които носи със себе си.“
-Как реши, Неви, да си учител на деца със специални
образователни потребности? Като ученичка в Смолян имаше и други интереси.
- Не знам точно кога и защо, но знам, че е от любов. И се радвам.
Тази професия ми дава много ценни уроци. Хората, чиято работа е свързана с
деца, ще ме разберат. Не крия, че понякога е доста трудно - да постигнеш
желания резултат в обучението, да вдъхновиш децата, така че да се мотивират, да
им помогнеш да разрешат конфликтите помежду си и тези вътре в тях. Въпреки
трудностите работата с деца ме радва, вдъхновява, мотивира и учи на безкрайно много неща. Щастлива съм, че
мога да давам на децата освен времето си, а и моите истории, събрани в книжки.
Темите, които засягам в историите си,
винаги имат важна цел, за която смятам,
че трябва да се говори.
-Ти създаде и
литературен клуб за деца, разкажи накратко и за него, моля!
- В училището, в което работя, водя литературен клуб ,,От
сърце в думи“. В него участват ученици от 5 и 6
клас. Избрала съм темите в клуба да са свързани със
социално-емоционалните умения. Въпреки че тези теми са най-близки до
ежедневието ни, са трудни за осмисляне и описване. Нужно е човек да погледне в
себе си, да се замисли и тогава да говори за тях, а това е трудно и за
възрастен. Това, че са трудни обаче, не значи, че трябва да се игнорират, а
дори точно обратното – да се обсъждат, докато станат по-разбираеми за всички
ни. В клуба ни хрумна идеята децата да представят всяка седмица емисия новини
във Фейсбук страницата на училището с информация относно училищния живот и
теми, които вълнуват децата.
-Наскоро в училището
имахте и Ден на усмивката… с послание „Когато се усмихваш, си красив“. Как ви
хрумна?
-В училището ми се разпределяме на екипи за работа в
различни дейности. Екипът ни, свързан с проекта за изграждане на СЕУ постоянно
измисля нови неща, които да вдъхновят и усмихнат учениците, за да покажат колко
са красиви освен външно, но и вътрешно. Част от полезните практики са активните
родителски срещи, които организираме. В тях се включват доста родители като
заедно с децата си играят на игри, пишат приказки, участват в дискусии по важни
въпроси и още много други интересни неща.
Това е изключително полезна иновация на нашата ,,Академия за
социално-емоционални умения“. В полза на децата е да имат необходимата
адаптация, когато преминават от начален към прогимназиален етап на обучение.
-А ти лично как
общуваш с децата, когато са разсеяни или
шумни?
-Учител съм, но от децата уча всеки ден. Те преподават
понякога най-сладките, а понякога и най-солените уроци, но не защото са
жестоки, както много хора смятат. За мен децата не са лоши или жестоки, а
просто се учат да живеят. От възрастните зависи какво ще научат за живота, а то
е винаги това, което им се покаже. Ще дам само един пример. Един прекрасен
петокласник ме попита: “Госпожо, какво значи да си ресурсен учител?“ Още преди
да успея да отговоря, той каза:
„Чакайте, аз знам. Това е учител на деца със специални способности!“ Е, нямаше
как да се каже по-добре. Тази тема за общуване, помощ, подкрепа, вдъхновение и
всичко свързано с ресурсния учител, е тема на първата ми книжка ,,Учениците на
г-ца Цвета". Надявам се тя да достигне до
повече хора в България, защото е
посланик на една много важна тема, а
именно - приобщаването, подкрепата и
грижата за всички деца, независимо от техните трудности - социални, физически,
емоционални или други. По повод на тази книга бях поканена на среща-дискусия
със студенти от Шуменски университет ,,Епископ Константин Преславски". С
тях говорехме за това как се издава книга и как да включат темата за
приобщаването в работата си като учители след като завършат университета. Много
добро впечатление ми направи интересът на студентите и желанието да работят с
деца и да прилагат нови и полезни методи на образование и възпитание.
-Би ли дала контакт,
все пак, ако някой има интерес към темите на творчеството ти.
-.Всички, които искат да разгледат първата ми книга, както и
допълнителни интересни факти и материали по темата, могат да го направят във
фейсбук страницата Учениците на г-ца Цвета/@uchenicite2021. Там могат да и ми
пишат ще се радвам, че чуя отзиви .
Относно новата ми книжка, много се радвам, че от издателство
„Така започна всичко“ решиха да издадат ,,Храбър". Темите на книгите,
които издават, са изключително важни и се радвам, че и моята книга е сред
тях. ,,Храбър - Три пъти синьо"
могат да открият на сайта на издателството - www.howitallbegan.family
-О, забравихме
Смолян…. Какво е за теб родният край?
-Родопа си е моя дом. Нямам търпение да отида там всеки път,
когато мога. Всички планински хора ще ме разберат - никъде другаде не виждам тази зелена стена
пред прозореца си, никъде го няма този хрупкав въздух, там душата ми е
спокойна, а детските ми спомени са на сигурно място при хората, сред които съм
израснала и обичам..
Росица Примовска
