Вечно злобни, черногледи и все бедни: Разтурихме Варшавския договор, влязохме в ЕС - ще разпаднем и него?!

Николай Михайлов

Вече цяла седмица занимават целокупния български народ с Брекзита във Великобритания. Започнаха едни мрачни прогнози, касаещи европейската общност и още по-мрачни за българите работещи в Обединеното кралство. Някои родопчани видимо злорадстваха най-вече в социалната мрежа заради нашенци, които работят в Лондон. „Стягайте си багажа и право в Смолян", пише Вероника на Фейса на своя приятелка. „Какво си се разбързала, да не би ти да ме храниш? Процесът продължава две години по развалянето на договора с ЕС, а пък светът е широк ще отидем някъде другаде да работим, но в Смолян няма да се върнем", отговаря й Наташа. В дебата се намесва и Теменужка, която от 15 години е в Лондон. „Какво ви е яд, че мизерствате в Смолян, а не ви стискаше да промените живота си! Не беше лесно в началото, но рискувахме, когато пристигнахме тук и сега живеем като бели хора. Ей, това българите сме страшно нещо, злобни и все недоволни", обобщава Теменужка. „Абе, какво се притеснявате, хубаво си казваха, че когато България влезе в Европейския съюз, той ще се разпадне и ето започна се", коментира и Камен, който слага край на дебата.

И не случайно е това, защото може би не искаме и да си представим какво би ни донесло евентуално разпадане на Евросъюза или пък ние да излезем от него. Ако в първите години от членството имаше евроскептицизъм през последните години не е така. Трите най-големи ползи от членството в ЕС според българските граждани  са възможности за работа, пътуване в чужбина и образование.

64 на сто от нашенци са доволни от членството в ЕС

Изследване на Отворено общество, направено през  2015 година показва, че по-голямата част от българските граждани - 64,4%, продължават да оценяват позитивно членството на страната в ЕС. Около една пета (21,8%) оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г. Но затова пък има значително подобрение спрямо нагласите през 2008 г. – втората година на членство в ЕС, когато разликата между одобрение и неодобрение е била само 3% с 42,60% позитивни и 39% негативни оценки. Изглежда, че през годините българските граждани са започнали да оценяват ползите от ЕС.

С приемането ни, страната автоматично стана част от единен пазар с почти 500 милиона потребители, даващ възможност за свободно движение на стоки и капитали. Присъединяването към голям пазар, какъвто е европейският, даде много големи възможности на българската икономика да реализира в по-голяма степен предимствата си в международната търговия. Увеличението на конкуренцията премахна монопола, който съществуваше в България в много отрасли и увеличи скоростта на развитие. Членството ни в ЕС създаде и по-благоприятни условия за развитие на вътрешната търговия. Не може да не отбележим и стремежа към повишаване стандарта на качеството на предлаганите стоки. Но ЕС не само изисква, а и защитава интересите на производителите след отпадането на редица търговски бариери. Тази намеса на ЕС предизвика сътресения на националния пазар, поставяйки на изпитание способността на компаниите да се приспособят към поставените високи изисквания. Някои фирми имаха ресурси да ги постигнат, други не можаха да удовлетворят новите стандарти, и така на конкурентния пазар останаха тези, които се съобразиха с новите правила – правилата на ЕС. Приемането ни в ЕС показа на останалите държави членки зрелостта на България, което повиши и доверието на чуждите инвеститори, давайки възможност за откриване на нови работни места и подобряване условията на труд.

„Като пристигнах спах в гората, сега вече имам собствено жилище"

„За мен най-голямото постижение след като вече сме част от ЕС е, че можем свободно да пътуваме в границите на Съюза, като имаме право за легална работа в държавите-членки", посочва Александър, който от седем години работи в Мюнхен. „Като пристигнах спах на гарата, а сега имам стабилна работа, взех си семейството тук и изплащаме жилище. Нещо, което в България докато съм жив нямаше да го постигна", категоричен е 45-годишният мъж. Според него се увеличиха и възможностите за българския туризъм. „Дъщеря ми учи във Франция и едно от най-важните предимства от членството ни е, че българските студенти могат да посещават европейски университети по-лесно и по-евтино, тъй като се третират като местни студенти, а не като чужденци. Това подобрява възможността ни за по-добро образование. ЕС също така признава българските дипломи, квалификации и трудов стаж, което улеснява учащите и работещите българи на територията на ЕС", е мнението на майката Галина. Тя е убедена, че дълбоко ще съжаляват англичаните за това, че излизат от Евросъюза.

Евросредствата и ползата за Родопите

Субсидиите, които нашата държава получава, също спомагат за развитието на икономиката и за развитието на инфраструктурата. Те са начин стопанските различия между страните-членки да се преодолеят или поне да се намалят. След присъединяването си към ЕС България получи значителен финансов ресурс. В Смолянска област благодарение на евросредства се изградиха улици, реновираха се сгради. Даде се нов живот на туристическите и историческите забележителности. Родопчани са в очакване да се отвори пунктът на ГКПП „Рудозем-Ксанти".

Едно не може да се отрече в чисто човешки план. Хората, които отидоха да работят в страните от Евросъюза и да учат там подобриха живота и стандарта си. Малка част са тези, които са недоволни.

Членството ни в ЕС е голямо предимство, остава въпросът доколко се възползваме от него. Повечето хора имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските.

Последствията на глобалната икономическа криза, неспособността на ЕС да овладее кризата с бежанците, конфликтът в Украйна са фактори, които влияят негативно на ЕС. Независимо от всичко ползите от членството са много повече от негативите. Така, че засега няма нагласи у нас да се състои български вариант на Брекзит.

24smolian.com

На снимките:

Все повече смолянчани заминават за чужбина

Подобни табели на обекти, които са изградени с евросредства, са често срещани в Смолян и областта