Две погубени поколения – евро за бащите, комар за децата!

Разпъната в нищетата си постройка. Разделена на две с прясна ограда, барабар мрежата. Вдясно на зарязан елемент от планировка за саниране е изписано „Склад под наем”.

Вляво пък продават сандвичи и тостери. Куче и две котки посрещат на входа. Всъщност, не са много гостоприемни. Бягат от посетителите. Няколко маси отвън издават, че мястото е нещо от рода на закусвалня. Далечен роднина на място за хранене. Бивш стол. Личи си по обстановката вътре.

Едва чуваме младата жена, която предлага артикулите. Има мостри на тях на тезгяха. Принцеса и нещо от вида на тостера. Обявени са и на стената, заедно с ценоразписа.

Трудно ни е да разберем за какво иде реч, защото вдясно група младежи разпалено раздават карти. Около десетина души са. Пред всекиго има по шепа монети, размахът на ръцете помръдва и банкноти.

Играят комар. Три карти, Зико. Най-разпространената сред комарджиите в опропастените откъм образование и ценностен морал региони на страната.

Чува се звукът от хвърлянето на монетите по дървената, изстрадала от годините, маса. Говори се високо. Удря се зверски по плоскостта. Младите хора залагат пари. На карти. Разпалени са.

-Ученици са!-отговаря на въпроса продавачката.

Друго не я интересува. Те са си напазарували. Похарчили са за по една принцеса и тостер, хамбургер или каквото това странно място предлага.

Часът е около 10,30. Разбираме, че младежите са в голямо междучасие. Отсреща, само на около 100 метра, е школото.

Малко комар преди рестарт на уроците.

Пък може и повече.

Излизаме…

„Кварталът на големите къщи”

„Кварталът на големите къщи”. Десетки еднофамилни сгради са в строителен режим по хълма край пътя за „Маказа”. Пътят към границата, която са прекосили хиляди млади хора от Източните Родопи, за да съграждат у дома.

Това е отвън. Това виждат очите ни. Хора рядко се движат по пътя. Но пък бръмчат автомобили.

„Преди няколко години тук бе само моята къща. Сега вижте какво става”, показва с ръка десетките строежи старец. Всички млади са зад граница, уточнява. Тук са само възрастните хора.

Като на война, в която отбранителните сили са в сърцата и добрите намерения на прегърбените от годините хора.

„Аргати са в чужбина.

Значи от 2000 млади хора навън, 1999 са общи работници. Спиране няма там работата. Изцеждат ги докрай. Както паякът като хване мухата, как я изсмуква. Това, което правят те, аз не бих го направил. Вдигат едни големи къщи, без да мислят за бъдещето. След 20 години какво ще е тук? Преди десетки години така стана и в Долни Воден, Асеновград. Строиха едни 2, 3, 5 етажа къщи. Вървете сега да ги видите-всички са празни. Тук ще е същото. Работят много, икономисват и строят у дома, но после никой не живее тук. Ей в онази голямата, отдолу ще има спортна зала. Кой ще тренира там, кой?”, пита мъжът.

Има медали за трудовите си постижения, още от онова време, когато тези неща се оценяваха.

Сега съревнованието е друго. На големите къщи.

„И моят син е зад граница. Къща на четири етажа строи, а има едно дете. Чудя му се просто”, казва пенсионер, който бавно върви по нагорнището с торбичка и подаващ се хляб от нея.

Грубият строеж на една средно голяма къща излиза около 150 хиляди лева, коментират в най-бързоразвиващото се село в региона. Градят се и блокове. Казват, че апартаментите са изкупени. Болшинството от тях обаче продължават да са празни, въпреки че имат собственици.

„Мъжете работят, децата са тук с жените. Парцели се купуват постоянно за нови къщи. Само на нашата малка уличка се вдигнаха около шест. На нея обаче живеят две баби и моето семейство”, казва родопчанин.

„Европа” убива

„Колко момчета умряха в чужбина, знаете ли? Много. На по 35-40 години. От работа. Трима мои роднини се споминаха, млади, млади. Спиране няма работата в чужбина. Тежка, до изцеждане. Тормоз и на кой сърцето не издържа, кой се разболее”, разказва старец. Убеден е, че кръвта дърпа към родното място. Но и човек трябва да предвиди бъдещето.

„Една малка къща за семейството. Това е нужно. Тук смятам, че след двадесет години ще останат само тези празни, големи къщи”, убеден е родопчанинът.

Бъдещето

Това са две поколения.

Едното е пратено на гурбет от икономическото статукво на държавата.

Строи Европа, за да има средства да съгради свой дом по родните места. Пот, мъка, кръв, смърт.

Четирите думи, зад които стоят човешки животи, съдби, бъднини.

Бащите са зад граница. Отделят всеки ден живота от смъртта.

Децата им са тук. В голямото междучасие играят комар. Залагат конвертираното евро от гурбета на картите си.

Дрънчат монетите и сякаш бичуват. Всяко подрънкване е мъка за бащата, за майката, за прародителите. Децата обаче не го осъзнават. И няма кой да им го обясни.

Знанието е пренебрегнато заради „лесните пари”. Такива обаче няма. Няма и да има.

Без знания те ще последват бащите си. „Аргатите на запад”. Ще се мъчат и борят, създавайки единствено пот, кръв, мъка и смърт. Защото никога няма да използват най-силния мускул в човешкото тяло.

Мозъкът.

Две погубени поколения, „династията” на огромните, но празни къщи…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Всичко е под наем

-Къщи

-Разбира се, идат избори, населението ще се увеличи с избягалите