Политиката на „тъмните джамове“ – народ в избирателни списъци

Градове и села са пълни с народ. Стига хейт и мрънкане! Вижте само в избирателните списъци преди всеки вот какво чудо е! Дори на последните, в едно село, съставено само от крави, трябваше да се тури избирателна секция. Членовете й пък надвишиха 7-8 пъти населението. По документи обаче-населеното място гъмжи от народ. Край порутените къщи се разкарват говеда-единствено свидетелство за останки от живот.

Всичко е на хартия в тази изпосталяла държава. Икономическият ръст; подемът в битката срещу корупцията, самата тя; мафията; магистралите; ремонтите на язовири, дето марсианците източват; битките срещу несправедливостта; независимата съдебна система; мега, хипер яките чужди инвестиции; пък дори и самолетите.

На документи сме шукар, ама куул шукар. Даже и някъде 7 милиона.

В тази държава са важни цифрите върху хартията, другото е вот на недоверие от страна на лумпеняци. ЕГН-тата на тварите, позволили си не само да останат, но и да мрънкат (ненаядени такива!). Цифрите нямат право да се оплакват, лишени са от право на глас, освен под формата на бюлетини. Всеки надал вой е „фейк нюз“. В държавата на розовото масло всичко е розово и ухае. Корупцията е само усещане. Нищо повече. Ясно ли е?! Властта борави с артефакти и картини, не с ала-бала!

Дотук! На когото не му харесва-знае пътя. Остава само в избирателните списъци. Те са всьо и вся. Някой против? На тях се дължи кариерното развитие на стотици люде, иначе погубени от тектониката на мозъчните си пластове.

Историята на недоволните

И така, не ти харесва възхода на Отечеството и набиваш камшиците. Първо мъжа, после жената и децата. Има и среден вариант. Семейство в режим „Социални мрежи“. Демек, хармонията се осъществява само в тях. Общи вечери и празници-само пред екрана на телефона.

Дестинациите са ясни. „България на три морета, българи в сто държави. Дали съдбата е виновна или просто сме си кухи глави“, както се пее в едно парче.

Квартира с триста зора, работа-без значение каква. Пада евро и то пътува към България. Другият вариант-следване зад граница и просперитет в „онзи свят“. Намерения-никакво връщане назад.

Какъвто и да е сценарият, факт-2 000 000 нашенци вече не живеят по родните си места. Може би и повече. Те, документите, винаги лъжат.

Факт-това са недоволните. Тези, които не мрънкаха, пък дори да го правеха, все са „фейк нюз“ за властта, и избягаха. Не и корените им. Защото…

История за едни милиарди

Защото десетки милиарди евро са били пратени към България от влизането ни в ЕС, но не от еврочиновниците, а от родните гастарбайтери. Най-големият инвеститор из нашенско. Толкова голям, че народът все още не е измел пасмината алчни грабители, които ги стрижат от 30 години с единствената цел-личен просперитет. Класическа клептокрация. И що не го прави? Ами еврото от роднини зад граница все още крепи търпението му. Дундурка в скута гнева, който е единствен носител на промяна, когато ценностите бъдат препикани и битието ос*ано. Когато суверенът забрави, че е такъв, а пасмината на върха получи деменция и се развихри с чувство на безнаказаност и богопомазаност.

Хей! На всяко прасе иде Коледата и на всяка тиква Хелоуина. Няма вечни!

Но това най-вероятно ще се разбере по-нататък. Единственото сигурно е, че този момент ще дойде, дори милиардите от гурбетчиите рязко да се увеличат двойно.

Какво става у дома?

Инвеститорите в Родопите търсят непретенциозни работници. Изводът е на Института за пазарна икономика.

“Докато водещите центрове трансформират своята икономика, покачващите се разходи за труд правят така, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, започват да се преориентират към по-бедните региони. Такива биха били например Хасково и Кърджали. Подобни процеси се наблюдават и в Плевен и Враца”, твърдят от ИПИ. Дава се пример с редица инвестиции, направени от чужди производители предимно на кабели за автомобили. Те неслучайно са направени в посочените региони. Бумът на автоиндустрията по принцип е много показателен, тъй като производството на скъпи и сложни автомобилни части, чието изработване изисква по-висока квалификация, се насочва към столицата и Пловдив, където има дори развойни центрове на такива производители.

Сега, да преведем-има три Българии. Една е в София и околностите, другата-провинцията, третата-пръсната из Западния свят. В Родопите идват търсачи на евтина работна ръка. Факт и фак (както би рекъл англоезичен гурбетчия). Сиреч, трябват прости хора, за малко пари. Почвата бе опипана от стотиците шивашки цехове, които проектираха разбирането на Европа за нас още отпреди десетилетия. Ноу-хау-то продължава.

Кой печели?

Активно строителство в Родопите. Размах с огромни мащаби. Главно на жилищни кооперации. На всяка възможна педя земя. Блок и край него още осем нови. Това е дереджето…

253 123 000 лева

Това е оборотът за строителния бранш в рамките на година в областите Кърджали и Смолян.

Разбивка.

141 102 000 лева са приходите от строителство в Кърджалийско, сочат последните обобщени данни на Националната статистика за региона на Източните Родопи. Най-голям размах на бранша пък се наблюдава в областния град. Над 123 млн. лева са приходите за предприятията в тази сфера от ново строителство и подобрения.

В графата „Поддържане и текущ ремонт“ бизнесът е генерирал постъпления в размер на 17 989 000 лева.

Около 1000 се очаква да бъдат новите жилища, които ще предоставят сгради край Водното огледало. Част от тях вече се изграждат. Най-масово е строителството в централната част и квартал „Възрожденци“.

112 021 000 лева са приходите от строителство в област Смолян в рамките на година. Над 100 млн. лева са те за предприятията в тази сфера от ново строителство и подобрения. В графата „Поддържане и текущ ремонт“ бизнесът е генерирал постъпления в размер на 10 310 000 лева.

Защо?

Ситуацията в Родопите е-всеки агроном може да стане строителен предприемач. Земеделието бита карта, земя да имаш! Инвестициите са в „спални“. Общо взето това представлява жилищното строителство. Да има семейството покрив над главите. Че няма къде да бачка за подобаващо заплащане е без значение. Строят се блокове. Не остана зелена площ незаплюта за подобни намерения. Децата ритат топка по паркингите, улиците, пък скоро и по покривите, защото просто няма да има къде другаде. Важно е да се вдигне нещо набързо и по възможност-да бъде разпродадено още на „зелено“.

Бизнесът в бранша разчита единствено на гурбетчийското евро-от местни и жители на селата, които искат да имат „нещо и в града“. Купуват се жилища, които остават празни. Семействата са зад граница. Кога ще се завърнат? Може би никога.

„Ще привличаме чужди инвеститори“, е заклинанието на всеки политик. И го изпълняват. Привличат обаче чуждо евро от родни гастарбайтери. Защото единствените инвестиции са в жилищни сгради. Нацвъкани навред. Чиито прозорци не светят. Политиката на „тъмните джамове“.

Мъката

„И моят син е зад граница. Къща на четири етажа строи, а има едно дете. Чудя му се просто”, казва пенсионер в едно родопско село. Бавно върви по нагорнището с торбичка и подаващ се хляб от нея.

„Мъжете работят, децата са тук с жените. Парцели се купуват постоянно за нови къщи. Само на нашата малка уличка се вдигнаха около шест. На нея обаче живеят две баби и моето семейство”, споделя негов съселянин.

На хълма изниква нов квартал. С няколкоетажни еднофамилни къщи. Празни…

Празното Отечество, в което са най-важни избирателните списъци.

Амин.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-„Светлините“ на града

-Гурбетчийско строителство

-Избирателни списъци-пълно с народ!